– Значи не искате да обсъждате процеса?
– Правилно – отвърна Микаел и приключи разговора.
Остана замислен доста дълго, преди да се върне при компютъра си.
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР последва инструкциите, които бе получила, и насочи мотора си през моста към остров Хедебю. Спря пред първата малка къщичка отляво. Намираше се насред пустошта. Но докато работодателят ѝ плащаше, нямаше проблем да иде и до Северния полюс, ако трябва. Освен това бе приятно дълго да се носи с висока скорост по Е4. Тя паркира мотора и освободи ремъците, които придържаха багажа ѝ.
Микаел Блумквист отвори вратата и ѝ махна. После излезе навън и огледа мотоциклета ѝ с неподправено изумление.
– Страхотно. Та ти караш мотор.
Лисбет Саландер не каза нищо, но го наблюдаваше внимателно, докато той държеше кормилото и докосваше ръчката за подаване на газ. Тя не обичаше да пипат нещата ѝ. След това забеляза момчешката му, почти детска усмивка, която я умилостиви. Повечето любители на мотори само сумтяха при вида на нейната машина.
– Имах мотор, когато бях на деветнайсет – рече той и се обърна към нея. – Благодаря, че дойде. Заповядай вътре да те настаним.
Микаел бе взел назаем едно походно легло от Нилсонови, които живееха отсреща, и ѝ бе постлал в кабинета. Лисбет Саландер обиколи подозрително къщата, но явно се успокои, когато не откри следи, че се опитваха да я вкарат в опасен капан. Микаел ѝ показа банята.
– В случай, че искаш да вземеш душ и да се освежиш.
– Трябва да се преоблека. Не мисля да се разхождам наоколо в кожено облекло.
– Аз ще приготвя вечерята, докато се оправиш.
Микаел приготви агнешки котлети със сос от червено вино и сервира вечерята на градинската маса, огрята от следобедното слънце. Лисбет се появи боса, с черен потник и къса износена дънкова пола. Храната ухаеше добре и тя изяде две порции. Микаел погледна тайно татуировката на гърба ѝ. Бе очарован.
– ПЕТ ПЛЮС ТРИ – рече Лисбет Саландер. – Пет случая от списъка на Хариет, който ми даде, и три, които смятам, че трябва да прибавим към него.
– Разказвай.
– Работих върху това само единайсет дни и чисто и просто не можах да изровя всички разследвания. В някои от случаите документацията е прехвърлена в Националния архив, а при други все още се съхранява в полицейските участъци. Посетих три участъка. За останалите не ми стигна времето. Но установих самоличността на всичките пет жени, чиито инициали присъстват в списъка.
Лисбет Саландер остави върху кухненската маса впечатляващо дебел топ хартия. Имаше около петстотин листа във формат А 4. Тя бързо сортира материала на различни купчини.
– Нека да ги разгледаме в хронологичен ред – подаде един списък на Микаел.
1949 – Ребека Якобсон, Хедестад (30112)
1954 – Мари Холмберг, Калмар (32018)
1957 – Ракел Лунде, Ландскруна (32027)
1960 – (Магда) Лувиса Шьоберг, Карлстад (32016)
1960 – Лив Густавсон, Стокхолм (32016)
1962 – Леа Першон, Удевала (31208)
1964 – Сара Вит, Ронебю (32109)
1966 – Лена Андершон, Упсала (30112)
– Първият случай от серията явно е този на Ребека Якобсон от 1949 година, който вече ти е известен в детайли. Следващият, който открих, е този на Мари Холмберг, трийсет и две годишна проститутка от Калмар, убита в жилището си през 1954 година. Точното време на самото убийство не е известно, защото трупът е престоял вероятно около девет-десет дни, преди да бъде открит.
– Как си я свързала със списъка на Хариет?
– Тя е била вързана и жестоко измъчвана, но пряката причина за смъртта е задушаване. Убиецът е напъхал дамската ѝ превръзка в гърлото ѝ.
Микаел помълча известно време, след което отвори Библията на посоченото място. Трета книга Мойсеева, глава 20, стих 18.
Ако някой легне с жена, кога е болна от кръвотечение, и открие голотата ѝ, той е открил нейните течения и тя е открила течението на кръвта си: и двамата да бъдат изтребени измежду народа си.
Лисбет кимна.
– Хариет Вангер е направила същата връзка. Добре, да видим следващата.
– Май 1957 година, Ракел Лунде, на четирийсет и пет. Тя е работила като чистачка и е била странна птица. Била е гадателка и през свободното си време гледала на карти, на ръка и т.н. Ракел живеела в доста усамотена къща в околностите на Ландскруна. Убита е в дома си рано сутринта. Намират я гола, вързана за лоста на простора в задния двор. Устата ѝ била залепена с тиксо. Умира вследствие на това, че многократно е замеряна с голям камък. Има безброй контузии и фрактури.
– По дяволите! Лисбет, това е отвратително!
– По-нататък става още по-зле. Инициалите Р.Л. съвпадат. Ще намериш ли цитата?
– Без проблем. Ако мъж или жена извикват мъртъвци или врачуват, да бъдат умъртвени: с камъни да бъдат убити, кръвта им е върху тях.