Тя сложи каската, без да се сбогува, запали мотора и изчезна по моста.
МИКАЕЛ ИЗХВЪРЛИ КОТЕШКИЯ ТРУП в една кофа за боклук до бензиностанцията на път за Хедестад, след което купи два пожарогасителя и два датчика за пожар. Прибра ги в багажника на колата и се отправи към болницата. Бе се обадил предварително на Дирх Фроде и си бяха уговорили среща в кафенето. Разказа му какво бяха заварили пред къщата сутринта. Дирх Фроде пребледня.
– Микаел, не очаквах тази история да се окаже опасна.
– Защо не? Все пак целта ни е да издирим убиеца.
– Но кой би… Това е пълна лудост. Ако твоят живот или този на госпожица Лисбет Саландер е в опасност, трябва да прекратим разследването. Мога да говоря с Хенрик.
– Не. В никакъв случай. Не искам да рискувам да получи още един инфаркт.
– Той пита през цялото време как върви работата ти.
– Предай му, че продължавам да разплитам случая.
– Какво ще правите сега?
– Имам няколко въпроса. Първият инцидент се случи веднага след като Хенрик получи инфаркт, а аз отидох до Стокхолм за един ден. Като се върнах, открих, че някой бе тършувал вкъщи. Точно след като бях разшифровал библейския код и открил снимките от улица „Йернвегсгатан“. Бях съобщил на теб, и на Хенрик. Мартин също знаеше, защото той уреди да ме пуснат в редакцията на „Хедестадс курирен“. Колко други хора са били осведомени?
– Хм-м, не знам на кого е разказал Мартин. Но и Биргер, и Сесилия знаеха. Обсъждаха това, че издирваш снимки. Дори Александър знаеше. А да, Гунар и Хелена Нилсон също, между другото. Те бяха дошли да видят Хенрик и станаха свидетели на разговора. И Анита Вангер е наясно.
– Анита? Която живее в Лондон?
– Сестрата на Сесилия. Тя се върна тук с нея, когато Хенрик получи инфаркт, но живееше на хотел и доколкото знам, не е идвала на острова. И тя като Сесилия не желае да се вижда с баща си. Отлетя обратно за Лондон преди седмица, след като Хенрик излезе от интензивното.
– Къде живее Сесилия? Видях я тази сутрин да минава с колата по моста, но домът ѝ е тъмен и заключен.
– Подозираш ли я?
– Не, просто се чудя къде живее.
– У брат си Биргер. Съвсем наблизо.
– Знаеш ли къде е в момента?
– Не. Със сигурност не е горе при Хенрик.
– Благодаря – рече Микаел и стана от масата.
СЕМЕЙСТВО ВАНГЕР БЕ НАВСЯКЪДЕ около болницата. Биргер Вангер пресече фоайето на път за асансьорите. Микаел нямаше желание да се засича с него и го изчака да подмине, преди сам да излезе от болницата. Вместо това се сблъска с Мартин Вангер на входа – на същото място, където бе срещнал Сесилия Вангер при последното си посещение. Те се здрависаха.
– От Хенрик ли идваш?
– Не, срещнах се набързо с Дирх Фроде.
Мартин Вангер изглеждаше уморен, с хлътнали очи. Микаел изведнъж осъзна, че той се бе състарил значително за последната половин година, през която се познаваха. Битката за спасението на империята Вангер му костваше много, а и внезапното заболяване на Хенрик си казваше думата.
– Как са нещата при теб? – попита Мартин Вангер.
Микаел побърза да подчертае, че няма намерение да разтрогва договора си и да се прибира в Стокхолм.
– Добре, благодаря. Става все по-интересно с всеки изминал ден. Надявам се да успея да задоволя любопитството на Хенрик, когато състоянието му се подобри още повече.
БИРГЕР ВАНГЕР живееше в една от редицата еднородни бели къщи от другата страна на пътя, на около пет минути пеша от болницата. От дома му се откриваше изглед към морето и пристанището за частни лодки. Никой не му отвори, когато позвъни. Набра мобилния телефон на Сесилия, но тя не му вдигна. Микаел остана да седи в колата известно време, като барабанеше с пръсти по кормилото. Биргер Вангер бе като празен лист; беше роден през 1939 година и следователно е едва десетгодишен по време на убийството на Ребека Якобсон. За сметка на това обаче е на двайсет и седем, когато Хариет изчезва.
Според Хенрик Вангер Биргер и Хариет почти не са общували. Той отраства в Упсала и се премества в Хедестад, за да започне работа в концерна, но се отказва след две години и се отдава на политика. По време на убийството на Лена Андершон обаче се намира в Упсала.
Микаел не можеше да навърже отделните части от историята, но инцидентът с котката свидетелстваше за надвиснала опасност. Микаел нямаше много време.
ПРЕДИШНИЯТ СВЕЩЕНИК НА ХЕДЕБЮ, Ото Фалк, е на трийсет и шест години, когато Хариет изчезва. Сега бе на седемдесет и две. Бе по-млад от Хенрик Вангер, но не бе успял да съхрани така добре интелекта си. Микаел го откри в един дом на име „Свалан“ – жълта тухлена сграда малко по-нагоре по течението на река Хедео, в другия край на града. Микаел се представи на регистратурата и помоли да говори с пастор Фалк. Каза, че знае за заболяването на свещеника, и попита доколко е контактен. Една от старшите сестри му обясни, че диагнозата Алцхаймер му била поставена преди три години и че болестта се развила страшно бързо. Фалк бил контактен, но краткотрайната му памет била доста слаба, не можел да разпознае някои роднини, а съзнанието му било като цяло доста замъглено. Освен това тя предупреди Микаел, че пастор Фалк изпадал в паника, ако му зададели въпрос, на който не можел да отговори.