Старият свещеник седеше на една пейка в градината заедно с трима други пациенти и един санитар. Микаел се опита да говори с него в продължение на един час.
Пастор Фалк каза, че си спомня много добре Хариет Вангер. Лицето му просветна, докато говореше за нея. Описа я като очарователно момиче. Микаел обаче бързо осъзна, че отецът беше успял да забрави, че тя бе изчезнала от почти трийсет и седем години; говореше за нея, сякаш я бе срещнал съвсем наскоро, и помоли Микаел да я поздрави и да ѝ предложи да го посети някой ден. Микаел обеща да го стори.
Когато Микаел заговори за събитията, случили се в деня на изчезването на Хариет, пасторът се обърка. Той очевидно не си спомняше злополуката на моста. Едва към края на техния разговор възрастният човек спомена нещо, което накара Микаел да наостри уши.
Когато Микаел насочи разговора към интереса на Хариет към религията, отец Фалк изведнъж се замисли. Лицето му помръкна. Той седеше и се люшкаше напред-назад, след което изведнъж погледна Микаел и го попита кой е. Микаел се представи отново, а старецът пак се замисли. Накрая поклати глава, а лицето му придоби раздразнено изражение.
– Тя е поредната лутаща се душа. Трябва да я предупредиш да внимава.
– За какво да я предупредя?
Изведнъж пастор Фалк се разстрои. Сбърчи чело и поклати глава.
– Трябва да прочете sola scriptura[124] и да разбере основната ѝ идея за достатъчността на Библията – sufficientia scripturae. Само тогава ще успее да проумее проповядваното от sola fide[125]. Йосиф ги отрича напълно. Те не са част от канона.
Микаел не разбра нито дума, но записа всичко внимателно. След това пастор Фалк се наведе към него и му прошепна заговорнически:
– Мисля, че тя е католичка. Магията я привлича и още не е открила Бог за себе си. Има нужда от напътствие.
Очевидно думата „католичка“ имаше негативна конотация за отец Фалк.
– Мислех, че се интересува от учението на петдесетниците?
– Не, не е така. Тя търси забранената истина. Не е добра християнка.
След това отец Фалк явно забрави напълно за току-що казаното и за Микаел и се заговори с един от другите пациенти.
МИКАЕЛ СЕ ВЪРНА НА ОСТРОВ ХЕДЕБЮ малко след два часа следобед. Отиде до дома на Сесилия Вангер и почука на вратата, но напразно. Опита още веднъж да се свърже с нея по мобилния ѝ телефон, но тя не му вдигна.
Той монтира единия детектор в кухнята, а другия – в антрето. Постави първия пожарогасител до чугунената печка пред вратата на спалнята, а другия – до тоалетната. След това си приготви обяд, който се състоеше от кафе и сандвичи, седна в градината и прехвърли записките от разговора с отец Фалк в компютъра си. Мисли доста дълго, след което погледна църквата.
Новият дом на свещеника на Хедебю представляваше модерна еднофамилна къща на няколко минути път пеша от църквата. Микаел почука на вратата на пастор Маргарета Странд към четири часа и обясни, че има нужда от помощ по един теологически въпрос. Маргарета Странд бе тъмнокоса жена на неговата възраст. Носеше дънки и памучна риза. Беше боса, а ноктите на краката ѝ бяха лакирани. Бе я срещал няколко пъти в кафенето на Сузане и бе разговарял с нея за отец Фалк. Тя посрещна Микаел доста топло и го покани да седнат в градината.
Микаел ѝ разказа за разговора си с Ото Фалк, предаде ѝ казаното от него и ѝ обясни, че не го бе разбрал. Маргарета Странд го изслуша, след това го помоли да повтори дума по дума какво му бе казал Ото Фалк. Замисли се за миг.
– Аз дойдох да работя в Хедебю преди три години и не съм срещала пастор Фалк. Той бе излязъл в пенсия няколко години по-рано. Доколкото знам, е доста строг в убежденията си. Смисълът на думите му е общо взето следният – че трябва да се придържаш единствено към свещената книга – sola scriptura, и че единствено тя е достатъчна на вярващия – sufficientia scripturae. Този израз постановява достатъчността на Свещеното писание за ортодоксалните вярващи. Sola fide означава „единствено вярата“ или „чистата вяра“.
– Разбирам.
– Това са, така да се каже, основополагащи догми. Няма нищо необичайно, става въпрос за църковната платформа. Казано на прост език, думите му звучат по следния начин: Чети Библията – тя дава достатъчно познание и гарантира чистота на вярата.