Тя го представи на Армански, който го прегледа.
– Тази заплата е толкова ниска, че все едно работиш безплатно. Лисбет, ти притежаваш талант. Не бива да работиш за жълти стотинки. Знаеш, че можеш да си докарваш значително повече, ако започнеш постоянна работа при мен.
– Не искам да работя на щат. Но, Драган, аз съм лоялна към теб. Ти винаги си бил коректен с мен. Искам да знам дали одобряваш подобен договор, за да не си развалим отношенията.
– Разбирам. – Той се замисли за миг. – Всичко е наред. Благодаря, че ме попита. Искам да се обръщаш към мен, ако за в бъдеще възникнат още подобни ситуации, за да избегнем недоразуменията.
Лисбет Саландер помълча известно време, за да прецени дали има какво да добави. Тя впи поглед в Драган Армански, без да продума. Вместо това кимна с глава, изправи се и си тръгна, както обикновено, без да се сбогува. Бе чула каквото искаше и Армански повече не я интересуваше. Той се усмихна. Фактът, че изобщо се бе обърнала към него за съвет, бе нова връхна точка в социализацията ѝ.
Армански отвори папка, съдържаща доклад за сигурността в един музей, където съвсем скоро щеше да бъде открита изложба на френски импресионисти. После остави папката и вдигна поглед към вратата, от която току-що бе излязла Саландер. Спомни си как Микаел Блумквист я бе разсмял в кабинета ѝ и се зачуди дали бе започнала да пораства, или се интересуваше от Блумквист. Внезапно го обзе безпокойство. Той не можеше да се освободи от чувството, че Лисбет Саландер бе съвършената жертва. А сега бе по петите на някакъв луд в пустошта.
ПО ПЪТЯ ОБРАТНО НА СЕВЕР Лисбет Саландер импулсивно реши да се отбие до санаториума „Еплевикен“ и да посети майка си. Тя не я бе виждала от Коледа, като се изключи срещата им на празника Мидсъмър, и имаше угризения на съвестта, че толкова рядко намираше време за нея. Две посещения в рамките на няколко седмици си бяха рекорд.
Майка ѝ беше в общата дневна стая. Лисбет остана малко повече от час, изведе я на разходка до езерото с патиците в парка край санаториума. Майка ѝ продължаваше да я бърка със сестра ѝ. Тя, както обикновено, бе отнесена, но посещението явно я беше обезпокоило.
Когато Лисбет си взе довиждане, майка ѝ не искаше да пусне ръката ѝ. Лисбет обеща скоро да я посети отново, но възрастната жена я проследи с нещастен, тревожен поглед.
Сякаш бе предусетила приближаващата катастрофа.
МИКАЕЛ ПРЕКАРА ДВА часа в градината зад къщата в разлистване на Апокрифите, но единственият извод, до който достигна, бе, че си губи времето.
В съзнанието му обаче внезапно проблесна друга мисъл. Той се зачуди доколко религиозна бе Хариет Вангер в действителност. Интересът ѝ към Библията се бе появил през последната година от живота ѝ, преди да изчезне. Бе успяла да свърже няколко библейски цитата със серия убийства, след което беше прочела внимателно не само Библията, но се бе запознала по-детайлно и с католицизма.
Всъщност тя бе провела същото проучване като Микаел Блумквист и Лисбет Саландер трийсет и седем години по-рано. Дали по-скоро не ставаше въпрос за стремеж да залови убиец, отколкото за религиозност? Пастор Фалк бе намекнал, че (в неговите очи) тя не бе добра християнка, а лутаща се душа.
Ерика позвъни на мобилния му телефон и прекъсна хода на мислите му.
– Обаждам се само за да ти кажа, че с Грегер заминаваме на почивка следващата седмица. Ще отсъствам четири седмици.
– Къде?
– В Ню Йорк. Грегер ще направи изложба там, а след това мислим да отскочим до Карибите. Наехме къща в Антигуа от един познат на Грегер и възнамеряваме да прекараме там две седмици.
– Звучи чудесно. Приятно прекарване. Поздрави на Грегер.
– Не съм си почивала истински от три години. Новият брой е готов. Почти сме приключили и със следващия. Ще ми се да можеш да го редактираш, но Кристер обеща да го направи.
– Нека ми се обади, ако има нужда от помощ. Как върви с Яне Далман?
Тя се поколеба за миг.
– И той заминава на почивка следващата седмица. Назначих Хенри да го замества временно като секретар. Двамата с Кристер ще движат бизнеса.
– Хубаво.
– Нямам доверие на Далман, но той се държи добре. Връщам се на 7 август.
КЪМ СЕДЕМ ЧАСА Микаел пет пъти бе опитвал да се свърже със Сесилия Вангер. Дори ѝ прати есемес да му се обади, но не получи отговор.
Той затвори решително Апокрифите, облече анцуга си и заключи вратата, преди да се отправи на ежедневната си обиколка.
Тичаше по тесния път край плажа, след което сви в гората. Пробяга колкото се може по-бързо през покрития с храсти и повалени дървета терен и стигна изтощен до Крепостта. Пулсът му бе ужасно ускорен. Спря до един от старите бункери и се отпусна в продължение на няколко минути.