„Той знае, че съм тук. Но дали ме причаква някъде, или си е тръгнал?“
Микаел продължи да пълзи през храстите, докато накрая не стигна до оградата на пасището на Йостергорд.
Това бе следващият критичен момент. Покрай оградата имаше пътека. Той лежеше на земята и се оглеждаше. Можеше да види къщите пред себе си. Те бяха на около четиристотин метра нагоре по полегатия склон, а вдясно от тях пасяха дузина крави. „Как така никой не чу изстрелите и не дойде да провери какво става? Не е сигурно, че са си вкъщи.“
Не можеше да става и дума да тръгне през пасището, така щеше да е напълно незащитен, но, от друга страна, и правата пътека не бе вариант, защото, ако той бе на мястото на стрелеца, би застанал точно там, откъдето му се откриваше свободно пространство за стрелба. Микаел се върна предпазливо в храсталака и продължи да пълзи през него, докато не стигна до края му при една рехава борова гора.
МИКАЕЛ СЕ ВЪРНА ВКЪЩИ ПО ОБИКОЛНИЯ ПЪТ покрай земите на имението Йостергорд и Сьодерберг. Когато мина покрай Йостергорд, установи, че колата я нямаше. Спря се на върха на възвишението Сьодерберг и огледа Хедебю. В старите рибарски колиби до пристанището имаше летовници; няколко жени седяха по бански на един кей и разговаряха. Усети аромата от барбекю. Няколко деца се плацикаха между кейовете на пристанището.
Микаел погледна часовника си. Бе малко след осем. Петдесет минути след първия изстрел. Гунар Нилсон поливаше моравата си само по шорти. „От колко време си там?“ В дома на Хенрик Вангер се намираше единствено икономката Ана Нюгрен. Къщата на Харалд Вангер изглеждаше пуста, както обикновено. Той внезапно видя Изабела Вангер. Тя бе седнала в задния си двор и явно разговаряше с някого. На Микаел му отне само миг да разбере, че това бе болнавата Герда Вангер, родена през 1922 година, която живееше със сина си в една от къщите зад тази на Хенрик. Те никога не се бяха срещали, но той я бе виждал няколко пъти в имота ѝ. Домът на Сесилия Вангер също изглеждаше пуст, но Микаел изведнъж забеляза, че в кухнята светна лампа. „Тя си е вкъщи. Дали стрелецът нямаше да се окаже жена?“ Той не се съмняваше и за миг, че Сесилия Вангер умееше да борави с оръжие. Малко по-нататък видя колата на Мартин Вангер, спряна в двора пред вилата му. „От колко време си си вкъщи?“
Или пък нападателят бе някой съвършено друг човек, за когото той изобщо не се бе сетил? Фроде? Александър? Имаше твърде много възможности.
Той слезе от възвишението, върна се по пътя в селото и веднага се прибра, без да срещне никого. Първото нещо, което му направи впечатление, бе, че вратата на къщата беше открехната. Микаел веднага приклекна почти инстинктивно. След това усети аромата на кафе и мярна Лисбет Саландер през кухненския прозорец.
ЛИСБЕТ ЧУ МИКАЕЛ в антрето, обърна се към него и застина. Лицето му изглеждаше ужасно, цялото бе в кръв, която беше започнала да се съсирва. Лявата половина на бялата му тениска бе подгизнала от кръв. Той притискаше парче плат към главата си.
– Имам рана на главата, която кърви като луда, но няма страшно – рече Микаел, преди тя да успее да каже каквото и да било.
Лисбет се обърна и извади аптечката от долапа. В нея имаше само два пакета лепенки, стик против комари и малка ролка хирургическо тиксо. Той свали дрехите си, пусна ги на пода, след това отиде в банята и се огледа в огледалото.
Раната в слепоочието му бе дълга около три сантиметра и толкова дълбока, че Микаел успя да повдигне голямо парче плът. Тя все още кървеше и трябваше да се зашие, но той си помисли, че може да заздравее, ако я превърже. Навлажни една хавлия и избърса лицето си.
Влезе под душа, като продължи да притиска хавлията към слепоочието си, и затвори очи. След това удари с юмрук по плочките толкова силно, че нарани кокалчетата си. „Fuck you, помисли си той, ще те спипам.“
Микаел изтръпна, сякаш го бе ударил ток, когато Лисбет докосна ръката му, и я погледна толкова гневно, че тя несъзнателно отстъпи назад. Подаде му сапун и се върна мълчаливо в кухнята.
МИКАЕЛ СЛОЖИ ТРИ слоя хирургическо тиксо на раната си, след като излезе изпод душа. Отиде в спалнята, обу си чисти сини дънки и друга тениска и взе папката с разпечатани снимки. Бе толкова ядосан, че почти трепереше.
– Остани тук – извика той на Лисбет Саландер.
Отиде пеша до къщата на Сесилия Вангер и натисна звънеца. Измина минута и половина, преди да му отвори.