– Не искам да те виждам – каза му Сесилия. След това съзря лицето му – кръвта от раната вече бе започнала да пробива през превръзката. – Какво си направил?
– Пусни ме да вляза. Трябва да поговорим.
Тя се поколеба.
– Няма за какво да говорим.
– Не, има и можем да го обсъдим тук, на стълбите, или в кухнята. Ти решаваш.
Микаел бе толкова сериозен, че Сесилия Вангер се дръпна и го пусна вътре. Той се отправи с маршова стъпка към масата.
– Какво си направил? – попита тя отново.
– Ти твърдиш, че стремежът на Хенрик да открие истината за Хариет Вангер е безсмислена терапия. Може и да си права, но преди един час се опитаха да ми отнесат главата с куршум, а през изминалата нощ някой е оставил разчленена котка на площадката пред вратата ми.
Сесилия Вангер понечи да каже нещо, но Микаел я прекъсна.
– Сесилия, пет пари не давам за личните ти проблеми, за нещата, които тормозят съзнанието ти, и за внезапната ти непоносимост към мен. Никога повече няма да се доближа до теб. Не се тревожи, нямам намерение нито да те притеснявам, нито да те преследвам. Точно сега ми се ще никога да не бях чувал за теб или за когото и да било друг от членовете на семейство Вангер. Но искам да получа отговор на въпросите си. Колкото по-бързо ми го дадеш, толкова по-скоро ще се отървеш от мен.
– Какво искаш да знаеш?
– Първо: къде беше преди един час?
Лицето на Сесилия помръкна.
– Преди един час се намирах в Хедестад. Прибрах се преди трийсет минути.
– Някой може ли да го потвърди?
– Не знам. Не е нужно да ти давам отчет.
– Второ: защо си отворила прозореца в стаята на Хариет Вангер в деня на изчезването ѝ?
– Моля?
– Чу ме. През всичките тези години Хенрик се е опитвал да разбере кой е отворил прозореца в стаята на Хариет точно по времето, когато тя изчезва. Всички отричат, следователно някой лъже.
– И какво, по дяволите, те кара да мислиш, че съм била аз?
– Тази снимка – рече Микаел и хвърли неясната фотография върху кухненската маса.
Сесилия Вангер се приближи до масата и разгледа снимката. На Микаел му се стори, че по лицето ѝ пробягнаха изненада и страх. Тя вдигна очи към него. Микаел усети как тънка струйка кръв потече по бузата му и закапа по тениската му.
– През въпросния ден на острова се намират около шейсет души – продължи той. – Двайсет и осем жени. От тях пет или шест са с дълга до раменете руса коса. Една-единствена е облечена в светла рокля.
Тя гледаше съсредоточено снимката.
– И ти смяташ, че това съм аз.
– Ако не си ти, то много ми се иска да узная кое е това момиче според теб. Никой досега не е виждал тази снимка. Аз я намерих преди няколко седмици и оттогава се опитвам да говоря с теб. Може би съм пълен идиот, но не съм я показал нито на Хенрик, нито на когото и да било другиго, защото се боя до смърт да не те превърна в заподозряна или да ти навредя. Но трябва да получа отговор.
– Ще получиш.
Тя вдигна снимката и му я подаде.
– Не съм ходила в стаята на Хариет през този ден. Не мен е уловил обективът. Нямам абсолютно нищо общо с изчезването ѝ.
Тя отиде до входната врата.
– Получи отговора си. Сега искам да си вървиш. Мисля, че някой лекар трябва да погледне раната ти.
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР ГО ОТКАРА до болницата в Хедестад. Бяха достатъчни два шева и дебела превръзка. Предписаха му кортизонов мехлем за обрива, който бе получил от копривата по врата и ръцете.
След като си тръгнаха от болницата, Микаел доста време се чуди дали не трябва да отиде до полицията. После изведнъж си представи заглавията: „Осъденият за клевета журналист – участник в драматична престрелка“. Той поклати глава.
– Карай към къщи – рече Микаел на Лисбет.
Когато се върнаха на остров Хедебю, вече се бе мръкнало, което устройваше чудесно Лисбет Саландер. Тя остави един сак на кухненската маса.
– Взех назаем оборудване от „Милтън Секюрити“ и е време да започнем да го използваме. Но първо приготви кафе.
Тя постави около къщата четири детектора за движение, работещи на батерии, и обясни, че ако някой се приближеше на по-малко от шест метра, те щяха да изпратят радиосигнал, който да активира малка аларма в спалнята на Микаел. Същевременно две светлочувствителни камери, които Лисбет бе закрепила за дървета в предния и задния двор, щяха да започнат да предават до РС лаптоп, който тя бе скрила в шкафа в антрето. Лисбет замаскира камерите с тъмен плат, така че от тях се виждаше само обективът.
Лисбет инсталира още една, трета камера, в къщичката за птици над вратата. Наложи се да пробие малка дупка в стената, за да прокара кабела. Обективът бе насочен към пътя и пътеката от градинската порта до входната врата. Камерата всяка секунда правеше снимки с ниско качество, които се съхраняваха на твърдия диск на втори РС лаптоп в гардероба.