Веднага щом Микаел и Лисбет отключиха вратата, се увериха в правотата си. Тежката миризма на овъглена плът и горени вътрешности изпълваше помещението. Но мъчителят на котки не бе използвал огън. В единия ъгъл имаше горелка като тези, които скиорите използват, за да полират ските си с восък.
Лисбет извади цифровия фотоапарат от един джоб на дънковата си пола и направи няколко снимки. Взе горелката със себе си.
– Това може да послужи като доказателствен материал. Възможно е да е оставил отпечатъци – рече тя.
– Ама разбира се. Можем да помолим всички членове на семейство Вангер да ни предоставят пръстови отпечатъци – каза Микаел саркастично. – Ще ми е забавно да гледам, докато се опитваш да убедиш Изабела.
– Има начин – отвърна Лисбет.
– По пода имаше много кръв. Намериха и ножица за рязане на болтове, която вероятно бе използвана за отстраняването на главата от тялото.
Микаел се огледа. Издигнатият централен гроб принадлежеше на Александър Вангерсаад. В пода имаше още четири, приютили основоположниците на фамилията. След това семейството явно бе преминало към кремация. На стената имаше около трийсет плочи с имена на членове на клана. Микаел проследи фамилната хроника и се зачуди къде бяха погребали останалите роднини – тези, незначителните.
– СЕГА ВЕЧЕ ЗНАЕМ – рече Микаел, докато вървяха по моста. – Преследваме напълно луд човек.
– Какво искаш да кажеш?
Микаел се спря насред моста и се облегна на парапета.
– Ако ставаше въпрос за обикновена откачалка, която се опитва да ни сплаши, то тя би убила котката в гаража си или дори в гората. Нашият престъпник обаче извършва злодеянието си във фамилната гробница. Това е като обсебване. Представи си какъв риск поема. Сега е лято и хората се разхождат дори и през нощта. Пътят, който води до църквата, е най-краткият между северната и южната част на Хедебю. Дори и да е затворил вратата, котката със сигурност е вдигнала страшна олелия, а из въздуха се е носела миризма на изгорено.
– Той?
– Не мисля, че Сесилия Вангер би се промъкнала тук с горелка предната нощ.
Лисбет вдигна рамене.
– Не вярвам на нито една от тези персони, включително на Фроде и твоя Хенрик. Този род би те измамил при първа възможност. Какво следва оттук нататък?
Настъпи моментна тишина. След това Микаел рече:
– Научих доста тайни за теб. Колко души знаят, че си хакер?
– Никой.
– Тоест никой друг освен мен.
– Накъде биеш?
– Искам да разбера дали имаш проблем с мен. Вярваш ли ми?
Тя го наблюдава доста дълго. След това отново вдигна рамене.
– Нищо не мога да направя.
– Вярваш ли ми? – не отстъпи Микаел.
– За момента да.
– Добре. Нека се разходим до дома на Дирх Фроде.
СЪПРУГАТА НА АДВОКАТ ФРОДЕ, която се срещаше с Лисбет Саландер за първи път, я огледа с шокиран поглед, като същевременно се усмихна учтиво и ги упъти към градината в задния двор. Фроде цъфна, като видя Лисбет Саландер. Изправи се и вежливо я поздрави.
– Много се радвам, че те виждам – каза той. – Гризеше ме съвестта, че не успях да изкажа достатъчно добре благодарността си за невероятната работа, която свърши за нас. Както през зимата, така и сега.
Лисбет го погледна подозрително.
– Затова ми бе платено – рече тя.
– Нямах това предвид. Бях изпълнен с предубеждения към теб, след като те видях. Сега искам да ти се извиня.
Думите му изненадаха Микаел. Дирх Фроде бе способен да помоли за прошка едно двайсет и пет годишно татуирано момиче с пиърсинг, без всъщност да е необходимо да го прави. Изведнъж адвокатът се издигна в очите на Микаел. Лисбет Саландер се загледа пред себе си и го игнорира.
Фроде се обърна към Микаел.
– Какво си направил с челото си?
Седнаха. Микаел му предаде накратко случилото се през последното денонощие. Когато разказа, че някой е стрелял три пъти по него в района на Крепостта, Фроде подскочи. Притеснението му изглеждаше искрено.
– Това е пълна лудост – той направи пауза и впери поглед в Микаел. – Съжалявам, но трябва да сложим край на цялата тази работа. Не мога да рискувам живота ви. Ще говоря с Хенрик и ще разтрогна договора.
– Седни – рече Микаел.
– Ти не разбираш…
– Разбирам, че с Лисбет сме толкова близо до истината, че виновникът е обзет от паника и действа нерационално. Имаме някои въпроси. Първо – колко ключа има за семейната гробница и на кого са раздадени?