Хенрик Вангер бе запазил всевъзможни семейни снимки. Много от тях явно бяха направени дълго преди той да се роди. Някои от най-старите бяха от седемдесетте години на деветнайсети век и изобразяваха сурови мъже и строги жени. Имаше фотографии и на родителите на Хенрик, и на други роднини. Една от тях показваше бащата на Хенрик, който празнува Мидсъмър с група близки приятели в Сандхамн през 1906 година. На друга, отново от Сандхамн, бяха изобразени Фредрик Вангер, съпругата му Улрика, Андерш Сорн и Алберт Енгстрьом. Те бяха насядали около маса, върху която имаше отворени бутилки. Микаел откри и една снимка на тринайсетгодишния Хенрик Вангер, който беше костюмиран и качен на велосипед. Имаше и други фотографии, които показваха работниците в концерна и техните началници. Видя дори капитан Оскар Гранат, който насред бушуващата война бе превозил Хенрик Вангер и любимата му Едит Лобах на сигурно място в Карлскруна.
Ана му донесе чаша кафе. Той ѝ благодари. Стигна до съвременните снимки, които изобразяваха как Хенрик Вангер, в разцвета на силите си, открива фабрика или се здрависва с Таге Ерландер. На една фотография от началото на шейсетте години той бе заедно с Маркус Валенберг. Двамата капиталисти се гледаха мрачно. Бе очевидно, че не се долюбваха особено.
Продължи да разлиства напред и изведнъж се спря на една серия, над която Хенрик бе написал с молив „Семейна среща – 1966“. На две цветни фотографии имаше няколко мъже, които разговаряха и пушеха пури. Микаел разпозна Хенрик, Харалд, Грегер и няколко от зетьовете от страната на Юхан Вангер. Други две бяха от вечерята. Те показваха около четирийсет мъже и жени, насядали около масата, с вперени в обектива очи. Микаел изведнъж осъзна, че те бяха направени след края на драматичните събития на моста, но преди семейството да осъзнае, че Хариет бе изчезнала. Той разгледа внимателно лицата им. Тя би трябвало да присъства на тази вечеря. Дали някой от господата вече знаеше, че момичето бе мъртво? Снимките не съдържаха отговора.
Микаел внезапно се задави с кафето. Закашля се, веднага се стегна и изправи гръб.
Сесилия Вангер седеше в светлата си рокля до късата страна в другия край на масата и се усмихваше на фотографа. До нея имаше още една руса жена с дълга коса и идентична рокля. Те бяха като близначки. Изведнъж всички парчета от пъзела се наместиха. Не Сесилия Вангер бе стояла на прозореца на Хариет, а с две години по-младата ѝ сестра Анита, която живееше в Лондон.
Какво бе казала Лисбет? „Сесилия Вангер присъства на много голям брой снимки, сякаш непрекъснато снове напред-назад между отделните групи.“ Но изобщо не бе така. Ставаше въпрос за две отделни лица, които по някаква случайност не бяха уловени заедно от обектива на нито една снимка. На черно-белите фотографии, направени от голямо разстояние, изглеждаха идентични. Хенрик вероятно с лекота ги различаваше, но в очите на Лисбет и Микаел те толкова си приличаха, че ги бяха взели за един и същи човек. А и никой не беше посочил грешката им, защото дори не им бе минало през ума да попитат.
Микаел отгърна следващата страница и усети как косата му настръхна. Сякаш през стаята бе повял леден вятър.
Тези снимки бяха от следващия ден, след като бяха започнали да издирват Хариет. Младият криминален инспектор Густав Морел инструктираше група от двама униформени полицаи и десетина мъже в ботуши, които само след миг щяха да тръгнат да я търсят. Хенрик Вангер носеше дълъг до коленете шлифер и английска шапка с къса козирка.
В най-левия ъгъл на снимката се виждаше млад, леко закръглен мъж със светла средно дълга коса. Той бе облечен с тъмно матирано яке с червена ивица на раменете. Снимката бе много ясна. Микаел веднага го разпозна, но за всеки случай занесе фотографията долу, показа я на Ана Нюгрен и попита дали познава въпросния човек.
– Ама разбира се, това е Мартин. Тук е на около осемнайсет.
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР ПРОЧЕТЕ в хронологичен ред всички статии за концерна „Вангер“ по години. Започна от 1949 година нагоре. Проблемът бе, че архивът с публикации в пресата бе огромен. Името на концерна се споменаваше в медиите общо взето всеки ден през периода, който я интересуваше – не само в националните, но и в местните. Откри какво ли не – икономически анализи, информация за преговори с профсъюзите и евентуални съкращения, за отваряне на нови фабрики и закриване на стари, за годишните отчети, за смяна на директори, за нови стоки… – един неспирен поток от новини. Щрак. Щрак. Щрак… Мозъкът ѝ работеше на пълни обороти, докато тя съсредоточено смилаше информацията от една пожълтяла изрезка от вестник.