На двайсет и две годишна възраст е назначен на работа в централата на концерна „Вангер“ от Хенрик Вангер. Той очевидно е бил надарен и вероятно са го смятали за обещаващ млад талант. На двайсет и пет си осигурява място в Управителния съвет като заместник-началник в отдела по развитие. Една изгряваща звезда.
Някъде през петдесетте години обаче кариерата му изпада в застой. Той се пропива. Бракът му с Изабела не върви. Това се отразява доста зле на децата, Хариет и Мартин. Хенрик се намесва. Кариерата на Готфрид е достигнала кулминационната си точка. През 1956 година е открито още едно място за заместник-началник по развитието на предприятието. И така отделът получава двама началници – вторият работи, докато Готфрид пие и отсъства дълго време от работа.
Но Готфрид си остава Вангер, при това притежава чар и дар слово. Основното му задължение през 1957 година очевидно е било да обикаля из страната и да открива фабрики, да разрешава конфликти на местно ниво и да създава впечатлението, че управлението на концерна всъщност се интересува от случващото се в останалите филиали. Ние изпращаме един от нашите синове, който да изслуша вашите проблеми. Вземаме ви на сериозно.
Лисбет успя да го свърже с втория случай в шест и половина вечерта. Готфрид Вангер бе участвал в преговори в Карлстад, където концернът „Вангер“ закупува местна дърводелница. На следващия ден е открито тялото на фермерката Магда Лувиса Шьоберг.
След петнайсет минути откри връзката му и с третия случай. Удеваал 1962 година. В деня на изчезването на Леа Першон местният вестник взема интервю от Готфрид Вангер по повод на евентуално разширяване на пристанището.
Три часа по-късно Лисбет Саландер бе стигнала до извода, че поне при пет от осемте убийства Готфрид Вангер се бе намирал в съответните населени места в дните непосредствено преди или след извършването на убийствата. Не можа да открие информация, която да го свърже с жертвите от 1949 и 1954 година. Тя разгледа една негова снимка, отпечатана в някаква статия. Той бе красив слаб мъж с тъмноруса коса. Приличаше на Кларк Гейбъл от „Отнесени от вихъра“.
През 1949 година Готфрид Вангер е на двайсет и две години. Първото убийство извършва в родното си място. Хедестад. Ребека Якобсон, секретарка в концерна „Вангер“. Къде сте се срещнали? Какво си ѝ обещал?
Когато Будил Линдгрен в седем часа каза, че иска да заключи и да се прибира, Лисбет Саландер ѝ изсъска, че не е приключила. Можела да си ходи, стига да ѝ остави ключа, така че тя да продължи да чете. Шефката на архива към този момент бе толкова бясна, че някаква си пикла си позволява да ѝ държи тон, че позвъни на Дирх Фроде за допълнителни инструкции. Фроде веднага ѝ каза, че Лисбет може да остане там цяла нощ, ако реши. След това попита госпожа Линдгрен дали би била така добра да съобщи това на пазача, та момичето да може да си тръгне без проблем.
Лисбет Саландер прехапа устна. Проблемът бе, че Готфрид Вангер се удавя пиян през 1965, а последното убийство е извършено през февруари 1966 година в Упсала. Започна да се чуди дали не бе сгрешила, като бе включила седемнайсетгодишната гимназистка Лена Андершон в списъка. Не. Почеркът на убиеца може и да не е съвсем същият, но отново си имаме работа с пародия на Библията. Трябва да има връзка.
В ДЕВЕТ ЧАСА вече бе започнало да се мръква. Бе хладно и ръмеше. Микаел седеше край кухненската маса и барабанеше с пръсти по плота ѝ, когато видя волвото на Мартин Вангер да преминава по моста в посока към носа. Това реши окончателно нещата.
Микаел не знаеше какво да прави. Изгаряше от желание да зададе терзаещите го въпроси, да изправи Мартин лице в лице с тях. Това, разбира се, не бе кой знае колко умно, при положение че смяташе Мартин Вангер за луд сериен убиец, който бе отнел живота на сестра си и на едно момиче от Упсала, а освен това се бе опитал да застреля и самия него. Но Мартин Вангер същевременно го привличаше като магнит. А и той не подозираше, че Микаел знаеше. Журналистът можеше да отиде до дома му под някакъв предлог… хм, например, за да върне ключа от колибата на Готфрид Вангер. Микаел заключи вратата и пое бавно към носа.
В къщата на Харалд Вангер, както обикновено, бе тъмно като в рог. В тази на Хенрик Вангер светеше само един от прозорците към двора. Ана си бе легнала. В дома на Изабела също бе тъмно. Сесилия не си беше у дома. В къщата на Александър Вангер светеше на втория етаж. В останалите два имота, където живееха странични хора, също цареше мрак. Не срещна жива душа.
Спря се пред дома на Мартин Вангер, обзет от нерешителност, извади мобилния си телефон и набра номера на Лисбет Саландер. Отново без резултат. Той изключи апарата, за да не звънне в неподходящ момент.