– Мартин Вангер нямаше ни най-малка представа какво се е случило с Хариет Вангер – рече Микаел.
– Вярваш ли му?
– Да – отвърна Микаел категорично. – Мартин Вангер бе по-ненормален от луда невестулка… Откъде ли ми идват наум тези сравнения, но той призна за всички извършени от него престъпления. Говореше съвсем спокойно. Дори си мисля, че искаше да ме впечатли. Но що се отнася до Хариет, той искаше да разбере какво се е случило също толкова отчаяно, колкото Хенрик.
– Е и… Какво означава това?
– Знаем, че Готфрид Вангер е отговорен за първата серия убийства от 1949 до 1965 година.
– Така е. Той научава Мартин Вангер на всичко.
– Това семейство е напълно ненормално – рече Микаел. – Мартин всъщност не е имал никакъв шанс.
Лисбет Саландер погледна учудено Микаел.
– Това, което Мартин сподели, макар и съвсем откъслечно, бе, че баща му е започнал да го учи след навлизането му в пубертета. Той присъства по време на убийството на Леа в Удевала през 1962. Тогава е на четиринайсет. Присъства и при убийството на Сара през 1964. Дори самият той участва. Тогава е на шестнайсет.
– И?
– Каза, че не е хомосексуален и никога не е докосвал мъж, с изключение на баща си. Това ме кара да мисля… Единственият възможен извод е, че баща му го е изнасилвал. Вероятно в продължение на доста дълъг период. Той е, така да се каже, творение на баща си.
– Глупости – възрази Лисбет Саландер.
Гласът ѝ изведнъж стана твърд като камък. Микаел се вгледа учудено в нея. Тя отвърна на погледа му. В очите ѝ нямаше и грам съчувствие.
– Мартин е имал същия шанс като всички останали да се възпротиви. Изборът е само и единствено негов. Изнасилва и убива, защото му харесва.
– Окей, съгласен съм. Но Мартин е изтормозен и пречупен от баща си точно както Готфрид от своя, нациста.
– Ясно, тоест ти изхождаш от факта, че Мартин е бил лишен от собствена воля и че всички хора са единствено плод на възпитанието на родителите си.
Микаел се усмихна предпазливо.
– Това да не би да е болна тема?
В очите на Лисбет Саландер изведнъж пламна потиснат гняв. Микаел побърза да продължи.
– Не твърдя, че хората са единствено плод на възпитанието си, а че то играе голяма роля. Бащата на Готфрид го пребива от бой години наред. Това оставя своите следи.
– Глупости – повтори Лисбет. – Не само Готфрид е бил жертва на тормоз като дете. Това не му дава извинение да убива жени. Той сам е направил избора си. Същото важи и за Мартин.
Микаел вдигна ръка.
– Нека да не се караме.
– Аз не се карам с теб. Просто според мен е смехотворно, че боклуците винаги намират с кого да се оправдаят.
– Добре. Те също носят отговорност. Ще се разберем по-късно. Важното е, че Готфрид умира, когато Мартин е на седемнайсет, и вече няма кой да го напътства. Така че той се опитва да продължи по стъпките на баща си. Упсала 1966 година.
Микаел посегна, за да вземе една от цигарите на Лисбет.
– Не искам дори да се опитвам да разбера какви импулси са водили Готфрид и как е тълкувал постъпките си. Има някакъв неясен библейски мотив, свързан до известна степен с наказание и пречистване. Психиатрите вероятно биха могли да намерят обяснение. Не че това има значение. Той си остава сериен убиец.
Микаел се замисли за миг, преди да продължи.
– Готфрид е искал да убива жени, като се е опитвал да оправдае действията си с един вид псевдорелигиозност. Но Мартин дори не се опитва да намери извинение за извършените от него убийства. Действията му са целенасочени и систематични. Освен това разполага със средства, които да вложи в хобито си. А и е по-хитър от баща си. Всеки оставен от Готфрид труп води до полицейско разследване и риск извършителят да бъде заловен или да бъде открита връзката между различните убийства.
– Мартин Вангер построява къщата си през седемдесетте – рече Лисбет замислено.
– Мисля, че Хенрик спомена 1978 година. Вероятно е поръчал трезор за съхраняване на ценни архиви или нещо подобно. Така се сдобива със звукоизолирана стая без прозорци и със стоманена врата.
– Тя съществува от двайсет и пет години.
Те замълчаха за миг. Микаел се зачуди какви ли ужаси се бяха разигравали насред идиличния остров Хедебю в продължение на четвърт век. На Лисбет не ѝ се налагаше да се чуди. Бе изгледала колекцията видеофилми. Тя забеляза как Микаел несъзнателно докосна врата си.
– Готфрид изпитва омраза към жените, която предава на сина си, като същевременно го изнасилва. Само че има и някакъв подтекст… Според мен Готфрид е имал фантазии, че децата му ще споделят неговата, меко казано, извратена представа за света. Когато го попитах за Хариет, собствената му сестра, Мартин рече: „Ние се опитахме да говорим с нея. Но тя бе най-обикновена путка. Възнамеряваше да разкаже на Хенрик.“