– Така ли?
– Предполагам, че са решили да сложат точка на разследването веднага щом си приел предложената ти от Хенрик Вангер работа, защото вече не представлява интерес.
– И?
– Ами аз не обичам да оставям нещата недовършени. Имах няколко… свободни седмици през пролетта, тъй като Армански нямаше работа за мен, така че започнах да се ровя из делата на Венерстрьом за собствено удоволствие.
Микаел се изправи, запали лампата и погледна Лисбет Саландер в големите ѝ очи. Всъщност тя изглеждаше леко гузна.
– Намери ли нещо?
– Целият му твърд диск е на моя компютър. Само да искаш, можеш да откриеш куп доказателства, че той е същински гангстер.
ГЛАВА 28 Вторник, 29 юли – петък, 24 октомври
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ прекара три дни над разпечатаната информация от компютъра ѝ – ставаше въпрос за няколко кашона. Проблемът бе, че детайлите се променяха през цялото време. Опционна сделка в Лондон. Валутна сделка в Париж, сключена чрез посредник. Предприятие фантом в Гибралтар. Внезапно удвояване на сумата в сметка в „Чейс Манхатън Банк“ в Ню Йорк.
Удивление будеше и съществуването на търговско дружество с капитал от двеста хиляди крони, вложени в недокосната от създаването му банкова сметка. То бе регистрирано преди пет години в Сантяго, Чили, и бе част от верига от около трийсет подобни дружества в дванайсет страни, без каквато и да било информация за извършваната от тях дейност. И те ли бяха компании фантоми? И в такъв случай какво чакаха? Дали не ги използваха, за да прикрият някаква друга дейност? Компютърът не можеше да разкрие нито какви мисли се въртяха в главата на Венерстрьом, нито всичко онова, което му беше ясно и подредено в съзнанието и затова нямаше нужда да го формулира в електронни документи.
Саландер бе убедена, че никога няма да открият отговора на повечето от тези въпроси. Можеха да се досетят за замисъла, но им бе необходим някакъв ключ, за да разберат същността им. Империята на Венерстрьом бе като глава лук с множество различни слоеве; лабиринт от компании, които се притежаваха една друга. Дружества, банкови сметки, фондове и ценни книжа. Двамата с Микаел констатираха, че никой, дори Венерстрьом, не можеше да контролира всичко. Империята на Венерстрьом бе заживяла свой собствен живот.
Имаше някаква последователност или поне наченки на такава. Ставаше въпрос за лабиринт от компании, които се притежаваха взаимно. Империята на Венерстрьом бе оценявана в рамките на абсурдния диапазон между сто и четиристотин милиарда крони в зависимост от това кого питате и как изчислявате. Но как можеше да бъде определена стойността на отделните дружества, ако те се притежаваха едно друго?
Микаел Блумквист погледна измъчено Лисбет, като чу този ѝ въпрос.
– Това си е жива езотерика – отвърна той и отново се захвана да сортира банковите баланси.
ТЕ НАПУСНАХА ХЕДЕБЮ много набързо рано сутринта, след като Лисбет Саландер бе пуснала бомбата с информацията за Венерстрьом, на която Микаел Блумквист вече бе посветил цялото си време. Отидоха веднага в дома на Лисбет, където прекараха две денонощия пред компютъра ѝ, докато тя развеждаше Микаел из вселената на Венерстрьом. Той имаше куп въпроси. Някои от тях бяха плод единствено и само на любопитството му.
– Лисбет, означава ли това, че ти на практика можеш да управляваш компютъра му?
– Колегата ми Plague създаде едно изобретение. Венерстрьом има лаптоп IBM, на който работи и в офиса, и вкъщи. Това означава, че цялата информация се съхранява на един-единствен твърд диск. Той има високоскоростен интернет в дома си. Plague създаде един вид маншет, който се поставя върху самия кабел за доставка и който в момента тествам; маншетът регистрира всичко, което Венерстрьом прави, и изпраща информацията до определен сървър.
– Няма ли файъруол?
Лисбет се усмихна.
– Да, има. Работата е там, че маншетът също представлява един вид файъруол. Благодарение на него можеш да проникнеш в компютъра за миг. Да речем, че Венерстрьом получава електронно писмо; това преминава първо през маншета на Plague, така че ние можем да го прочетем, преди то изобщо да достигне до файъруола на неговия компютър. Врътката се крие в това, че съдържанието на електронното писмо се преработва и се създава програмен текст в размер на няколко байта. Тази операция се повтаря всеки път, когато той сваля нещо на компютъра си. Със снимките е още по-лесно. Той сърфира доста из интернет. Всеки път, когато сваля порноснимка или отваря нова страница, към вече създадения програмен текст се добавят няколко реда. След известно време, няколко часа или дни, в зависимост от това колко често използва компютъра си, Венерстрьом успява да свали една завършена програма с размер около три мегабайта, където всеки байт се свързва със следващия.