– И?
– Когато всички байтове се подредят, програмата се интегрира с неговия интернет браузър. В резултат на това компютърът му забива и той трябва да го рестартира. По време на рестартирането на машината му се инсталира напълно нов софтуер. Той използва Майкрософт Ескплорър. Следващия път, когато отваря Експлорър, той всъщност стартира една съвсем друга невидима програма, която се намира на десктопа му. Тя изглежда и функционира като Експлорър, но извършва и куп други операции. Първо поема контрол върху неговия файъруол и се грижи всичко да изглежда нормално. След това започва да сканира компютъра му и изпращи части от информацията всеки път, щом той натисне бутона на мишката, докато сърфира. След известно време, отново в зависимост от това колко често е в интернет, ние разполагаме с идентично копие на съдържанието на твърдия му диск, което се съхранява на един сървър.Тогава идва моментът за НТ.
– НТ?
– Sorry. Plague го нарича НТ. Hostile Takeover[144].
– Ясно.
– Най-интересното тепърва предстои. Когато този процес приключи, Венерстрьом разполага с два цялостни твърди диска: един – на собствената му машина, и един – на сървъра. Следващия път, когато включи компютъра си, той всъщност включва идентичното, създадено от програмата копие. Така че всъщност вече не работи на собствения си лаптоп, а на нашия сървър. Неговият компютър се забавя малко, но това почти не се усеща. Когато се свържа със сървъра, мога да следя компютъра му в реално време. Всеки път, когато Венерстрьом натисне някой клавиш на своя компютър, аз го виждам на моя.
– Предполагам, че и приятелят ти е хакер.
– Той уреди подслушването в Лондон. Малко е асоциален и никога с никого не се среща, но в мрежата е легенда.
– Ясно – рече Микаел и ѝ се усмихна смирено. – Въпрос номер две: защо не ми каза за Венерстрьом по-рано?
– Ти никога не ме попита.
– А ако никога не те бях попитал, или да предположим, че никога не те бях срещнал, то ти щеше да гледаш как „Милениум“ фалира, въпреки че разполагаш с цялата тази информация.
– Никой не ме бе помолил да разоблича Венерстрьом – отвърна Лисбет с нравоучителен тон.
– Но ако предположим, че се бе случило така?
– Нали ти разказах – защити се тя.
Микаел смени темата.
МИКЕЛ БЕ НАПЪЛНО ПОГЪЛНАТ от съдържанието на компютъра на Венерстрьом, което възлизаше на около пет гигабайта. Лисбет го бе записала на общо десет компактдиска. Тя имаше усещането, че малко или много се бе преселила у Микаел. Чакаше търпеливо и отговаряше на въпросите, с които я засипваше през цялото време.
– Не мога да проумея как може да е толкова дяволски глупав, че да събере цялата информация за мръсните си сделки на един-единствен твърд диск – рече Микаел. – Ако той някога попадне в ръцете на полицията…
– Хората са нерационални. Предполагам, че чисто и просто не вярва на полицията някога да ѝ хрумне да конфискува компютъра му.
– Да, той е извън подозрение. Съгласен съм, че е арогантен боклук, но би трябвало около него да има консултанти по сигурността, които да му обяснят как да работи с компютъра си. В него има материали чак от 1993 година.
– Компютърът му е сравнително нов. Произведен е преди година, но той, изглежда, е пренесъл цялата си стара кореспонденция и т.н. на твърдия диск, вместо да я съхранява на компактдискове. Но все пак използва криптираща програма.
– Което е безполезно, ако ти си проникнала в компютъра му и четеш паролите всеки път, щом ги впише.
НА ЧЕТВЪРТИЯ ДЕН от завръщането им в Стокхолм Кристер Малм неочаквано позвъни на мобилния телефон на Микаел и го събуди в три часа през нощта.
– Хенри Кортез бе в едни клуб заедно с някаква приятелка тази вечер.
– Ясно – отвърна Микел сънливо.
– На път към къщи се отбиха в „Централен“.
– Това не е подходящо място за ухажване.
– Слушай сега. Яне Далман е в отпуска. Хенри го е забелязал да седи на една маса в компанията на друг мъж.
– И?
– Хенри го познава от снимката му във вестника. Кристер Сьодер.
– Името ми се струва познато, но…
– Той работи за финансовото списание „Финансмагасинет Монопол“, притежание на Венерстрьом – продължи Малм.
Микаел се изправи в леглото.
– На линия ли си още?
– Да. Не е задължително това да означава нещо. Сьодер е обикновен журналист и може би с Далман се познават отдавна.