– По дяволите, знаех си – рече Моника Нилсон.
Яне Далман не се ползваше с особена популярност в редакцията и тази новина явно не шокира никого. Микаел пресече настъпилото шушукане.
– Разказвам ви всичко това, защото ви имам пълно доверие. Работя с вас от доста години и знам, че сте точни. Затова съм сигурен, че ще се съгласите да участвате в плана ми за есента. Изключително важно е Венерстрьом да повярва, че „Милениум“ е пред колапс. Вашата задача е да го убедите в това.
– Как стоят нещата в действителност? – попита Хенри Кортез.
– Ето така. Знам, че на всички ви бе трудно и все още не сме се измъкнали от кризата. Здравият разум подсказва, че с „Милениум“ вече трябваше да е свършено. Аз ви давам дума, че това няма да се случи. „Милениум“ днес е по-силен от преди година. След края на тази среща аз отново ще изчезна за около два месеца. Ще се върна към края на октомври. Тогава ще подрежем крилата на Ханс-Ерик Венерстрьом.
– Как? – зачуди се Кортез.
– Sorry. Не смятам да ви разкрия това. Ще подготвя нова статия за Венерстрьом. Този път ще подходим както трябва. След това ще започнем да се подготвяме за коледно тържество в редакцията. Така, както съм го замислил, ще схрускаме Венерстрьом за предястие и различните критици за десерт.
Изведнъж настроението се вдигна. Микаел се зачуди как ли щеше да се чувства, ако бе седял на заседателната маса и бе изслушал всичко това. Дали щеше да бъде обзет от подозрения? Вероятно да. Но той явно все още се ползваше с доверие сред тесния кръг подчинени в „Милениум“. Микаел отново вдигна ръка.
– За да успея обаче, е важно Венерстрьом да вярва, че с „Милениум“ е свършено. Не искам да подготви ответен удар или да заличи доказателства в последния момент. Затова като начало ще напишем сценарий, който ще следваме наесен. Най-важно е нищо от казаното днес да не бъде записано на хартия и обсъждано по електронната поща или с някой външен човек. Не знаем дали Далман се рови из нашите компютри, но аз разбрах, че явно никак не е трудно да прочетеш личната кореспонденция на колегите си. Значи уговорките ни днес ще са устни. Затова се обръщайте към Кристер, ако през следващите седмици поискате да обсъдите нещо. Ще се срещате в дома му при пълна дискретност.
Микаел написа „без електронни писма“ на бялата дъска.
– Освен това ще се преструвате на скарани. Искам да започнете да ме критикувате всеки път, щом Яне Далман е наблизо. Но не преувеличавайте. Просто дайте воля на естествената хаплива страна на вашето его. Кристер, искам с Ерика да се скарате сериозно. Използвайте въображението си и запазете в тайна причината, но се постарайте да изглежда така, сякаш редакцията е разцепена и всички са скарани.
Той написа bitching[145] на бялата дъска.
– Трето. Кристер, когато Ерика се върне, ще я информираш за нашия план. Нейната задача ще бъде да се погрижи Яне Далман да повярва, че договорът ни с концерна „Вангер“, благодарение на когото все още не сме потънали, се е провалил заради заболяването на Хенрик Вангер и смъртта на Мартин Вангер.
Той написа думата desinformation[146].
– Но договорът продължава да е валиден, нали? – зачуди се Моника Нилсон.
– Повярвай ми – рече Микаел горчиво. – Концернът „Вангер“ ще направи всичко възможно, за да осигури оцеляването на „Милениум“. След няколко седмици, да кажем в края на август, Ерика ще свика среща и ще ви съобщи, че се налагат съкращения. Важно е всички вие да разберете, че това е постановка и единственият, който ще си замине, е Яне Далман. Но трябва да участвате в театъра. Започнете да говорите, че сте кандидатствали за нова работа и колко е лошо, че името на „Милениум“ фигурира в СиВи-то ви. И така нататък.
– И ти вярваш, че този театър ще спаси „Милениум“? – попита Сони Магнусон.
– Сигурен съм. Сони, искам да напишеш фалшив доклад, че рекламният пазар отново се е свил, а освен това и броят на абонатите е започнал да намалява.
– Това звучи забавно – рече Моника. – Само в рамките на редакцията ли трябва да разиграваме този цирк, или да се погрижим и други медии да узнаят за него?
– Само в редакцията. Ако историята се появи някъде другаде, ще знаем от кого са научили. Ако някой ни попита след няколко месеца, просто ще му отговорим следното: „Чул си фалшиви слухове. Въпросът за закриването на „Милениум“ никога не е стоял на дневен ред.“ Най-добре за нас ще стане, ако Далман информира други масмедии. Тогава той самият ще изглежда като идиот. Ако искате, можете да му дадете информация за някоя напълно идиотска история, която обаче звучи достоверно.