Выбрать главу

Попитах я дали знае върху какво работиш. Отговори отрицателно, но каза (цитирам), че си създал у нея впечатление на необикновено решителен човек с иновативно мислене.

Споменах ѝ още, че съм разбрала, че в Хедестад се е случило нещо драматично. И че умирам от любопитство да науча историята на Хариет Вангер. Накратко казано, чувствах се като идиот. Тя отговори на въпроса ми с въпрос. Попита ме дали наистина не си ми разказал нищо. Добави, че, доколкото знае, двамата с теб имаме специална връзка и че ти със сигурност ще споделиш всичко, когато имаш време. След това ме попита дали може да разчита на мен. Какво можех да ѝ отговоря? Тя е член на Управителния съвет на „Милениум“, а ти не ми предостави нищо, въз основа на което да мога да преговарям.

След това Хариет Вангер каза нещо странно. Помоли ме да не съдя нито нея, нито теб твърде строго. Каза, че ти е много благодарна, че ти е длъжница и че много би искала двете с нея също да сме приятелки. След това ми обеща да ми разкаже историята си при удобен случай, ако ти не намериш сили да го сториш. Тръгна си преди половин час и ме остави напълно объркана. Мисля, че я харесвам, но не знам дали мога да разчитам на нея. Ерика.

П.С. Липсваш ми. Имам чувството, че в Хедестад се е случило нещо ужасно. Кристер каза, че имаш странен белег на врата – като от душене.

От mikael.blomkvist@millennium.se

До еrika.berger@millenium.se:

Здравей, Рики. Дори не би могла да си представиш колко страховита и ужасна е историята около Хариет Вангер. Забележително е, че тя самата изобщо ти е казала нещо. Аз дори не искам и да си мисля за това.

Засега единственото ми желание е да те уверя, че можеш да разчиташ на Хариет Вангер. Казала ти е истината, действително ми е длъжница. Повярвай ми – тя никога не би навредила на „Милениум“. Позволи ѝ да ти стане приятелка, ако я харесваш. Но тя заслужава уважение. Има тежко минало и аз ѝ съчувствам. М.

На следващия ден Микаел получи още едно електронно писмо.

От harriet.vanger@vangerindustries.com

До mikael.blomkvist@millennium.se:

Здравей, Микаел. От няколко седмици се опитвам да намеря малко време да ти пиша, но явно часовете не ми стигат за нищо. Ти изчезна толкова набързо от Хедебю, че така и не успях да те видя и да се сбогувам с теб.

Дните след завръщането ми в Швеция са изпълнени с разтърсващи впечатления и усилена работа. В концерна „Вангер“ цари пълен хаос и двамата с Хенрик полагаме максимални усилия, за да въведем малко ред. Вчера посетих „Милениум“ в качеството си на новия представител на Хенрик в Управителния съвет. Хенрик ми разказа подробно за теб и положението, в което се намира вестникът.

Надявам се, че нямаш нищо против тази ми позиция. Ще те разбера, ако не искаш аз или който и да е друг от семейството да сме част от Управителния съвет, но те уверявам, че ще направя всичко по силите си, за да помогна на „Милениум“. Длъжница съм ти и те уверявам, че съм водена единствено от най-добри намерения по отношение на вестника и това винаги ще бъде така. Запознах се с приятелката ти Ерика Бергер. Не съм сигурна какво мисли за мен, но съм изненадана, че не си ѝ разказал за случилото се.

Много бих искала да сме приятели. Ако, разбира се, имаш сили да общуваш с някого от семейство Вангер занапред. Най-добри пожелания, Хариет

П.С. Разбрах от Ерика, че възнамеряваш отново да се захванеш с Венерстрьом. Дирх Фроде ми разказа как те е измамил Хенрик. Какво мога да кажа?... Съжалявам. Кажи ми, ако мога да направя нещо.

От mikael.blomkvist@millennium.se

До harriet.vanger@vangerindustries.com:

Здравей, Хариет. Напуснах Хедебю много набързо и в момента работя върху това, на което всъщност трябваше да посветя изминалата година. Ще те информирам достатъчно рано преди отпечатването на статията, но смея да твърдя, че проблемите, с които се сблъскахме през последните мъчителни дванайсет месеца, скоро ще останат в миналото.

Надявам се с Ерика да се сприятелите, а самият аз нямам нищо против да станеш част от Управителния съвет на „Милениум“. Ще разкажа на Ерика за случилото се, но в момента нямам нито сили, нито време, пък и искам да се дистанцирам малко от събитията.

Нека не губим връзка. Поздрави. Микаел.

ЛИСБЕТ НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВАШЕ ОСОБЕНО от работата на Микаел. Тя вдигна глава от книгата, когато той каза нещо, което тя първоначално не разбра.

– Извинявай. Мислех на глас. Това вече е доста сериозно.

– Кое?

– Венерстрьом е имал връзка с двайсет и две годишна сервитьорка, която е забременяла от него. Не си ли чела кореспонденцията му с адвоката?