– Какъв е този белег на врата ти?
– Лисбет ми спаси живота там, горе. Ако нея я нямаше, щях да съм мъртъв.
Ерика опули очи. Погледна момичето с коженото яке.
– Сега трябва да сключиш споразумение с нея. Тя е нашият източник на информация.
Ерика Бергер остана мълчалива доста дълго. Размишляваше. След това направи нещо, което учуди Микаел, шокира Лисбет и изненада дори самата нея. Бе усещала погледа на Лисбет Саландер през цялото време, докато седеше край холната маса на Микаел. Мълчаливо момиче с враждебно отношение.
Ерика се изправи, заобиколи масата и прегърна Лисбет Саландер. Лисбет се съпротивляваше като червей, който се опитват да нанижат на рибарска кукичка.
ГЛАВА 29 Събота, 1 ноември – вторник, 25 ноември
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР СЪРФИРАШЕ в киберимперията на Ханс-Ерик Венерстрьом. Седеше втренчена в екрана на компютъра от около единайсет часа. Хрумването, което се бе зародило в едно неизследвано ъгълче на съзнанието ѝ през последната седмица в Сандхамн, бе прераснало в мания. Беше се затворила в апартамента си вече четири седмици и не вдигаше телефона на Драган Армански. Прекарваше между дванайсет и петнайсет часа на денонощие пред монитора, а през останалото време, когато не спеше, разсъждаваше върху един и същи проблем.
През изминалия месец бе поддържала епизодични контакти с Микаел Блумквист; той бе също толкова зает и погълнат от работата си в редакцията на „Милениум“. Няколко пъти седмично се чуваха по телефона и тя го осведомяваше за последната кореспонденция и делата на Венерстрьом.
За стотен път премисли всеки детайл. Не се боеше, че е пропуснала нещо, но не бе сигурна, че правилно е разбрала закономерността между всички сложни връзки.
ПРОЧУТАТА ИМПЕРИЯ НА ВЕНЕРСТРЬОМ бе като жив, безформен, пулсиращ организъм, който непрестанно променяше лика си. Състоеше се от опционни сделки, облигации, акции, партньорства, лихви от заеми, лихви от приходи, ипотеки, банкови сметки, парични преводи и хиляди други съставни елементи. Невероятно голяма част от активите бяха вложени във фиктивни дружества, които се притежаваха взаимно.
Най-невероятните икономически анализи определяха стойността на „Венерстрьом груп“ на над деветстотин милиарда крони. Това бе блъф или поне доста завишена цифра. Но Венерстрьом в никакъв случай не бе бедняк. Според Лисбет Саландер активите му реално възлизаха на около деветдесет-сто милиарда крони, което никак не беше зле. За извършването на една сериозна ревизия на концерна щяха да се нужни години. Саландер бе открила общо около три хиляди отделни банкови сметки и активи, пръснати по целия свят. Венерстрьом се занимаваше с измами от такъв мащаб, че на тях вече не се гледаше като на престъпна дейност, а като на сделки.
Организмът на империята на Венерстрьом обаче имаше и гръбнак. Това бяха три актива, които се открояваха непрекъснато в потока от информация. Недвижимите шведски активи бяха напълно реални и безупречни, бяха достъпни за публични проверки, водеха се на годишен отчет и им се правеха ревизии. Дейността в САЩ бе солидна, а всички оборотни пари минаваха през една американска банка. Скандални бяха фиктивните дружества, регистрирани на места, като Гибралтар, Кипър и Макао. Империята на Венерстрьом бе като смесен магазин за търговия с оръжие, пране на пари на съмнителни фирми в Колумбия и явно мътни сделки в Русия.
Една от банковите сметки на Каймановите острови бе по-специална. Тя се управляваше лично от Венерстрьом, но не бе свързана с нито една от сделките му. Около една десетохилядна от печалбата от всяка сключена от Венерстрьом сделка се превеждаше постоянно в тази сметка чрез фиктивните дружества.
Саландер бе като хипнотизирана, докато работеше. Сметки – щрак – електронна поща – щрак – балансови отчети – щрак. Тя записа последните преводи. Проследи една малка трансакция от Япония до Сингапур, а след това през Люксембург до Кайманите. Разбра как функционираше системата. Бе като един от импулсите в кибервселената. Малки промени. Последното електронно писмо. То бе кратко, отчасти безинтересно и беше изпратено в десет вечерта. Бе криптирано с помощта на програмата PGP. Бръм, бръм – това не бе никаква спънка за тези, които вече бяха проникнали в компютъра му и можеха да прочетат текста на съобщението в оригинал:
Бергер престана да мрънка за рекламите. Да не би да се е предала или да е измислила нещо ново? Нали твоята къртица в редакцията ни увери, че са пред фалит. Тя обаче, изглежда, смята да назначи нов служител. Провери какво се случва. Блумквист бе в Сандхамн през последните седмици и пишеше като луд, но никой не знае какво. Мяркаше се в редакцията през последните дни. Можеш ли да ми осигуриш копие от следващия брой, преди да го отпечатат? ХЕВ