В СЕДЕМ И ПОЛОВИНА ВЕЧЕРТА Микаел позвъни на Ерика, но му съобщиха, че в момента няма връзка с този номер. Той седна на кухненската пейка и започна да чете един роман, който според рецензията на корицата трябваше да представлява разказ за сензационния дебют на тийнейджърка феминистка. Романът разказваше за опита на писателката да сложи в ред сексуалния си живот по време на едно пътуване до Париж, а Микаел се зачуди дали щяха да го обявят за феминист, ако опишеше своя сексуален живот в книга. Най-вероятно не. Издателството определяше дебютантката като „новата Карина Рюдберг“[48], което бе и една от причините Микаел да купи книгата. Той обаче скоро констатира, че това изобщо не беше вярно нито по отношение на стила, нито по отношение на съдържанието. Не след дълго остави книгата и подхвана един разказ от жанра „уестърн“ за Хопалонг Касиди, публикуван в „Рекордмагасинет“ през петдесетте години.
На всеки половин час до ушите му достигаше приглушеният звън на църковния часовник. Прозорците на дома на домакина Гунар Нилсон от другата страна на пътя светеха, но Микаел не можеше да види никого в къщата. У Харалд Вангер бе тъмно. Към девет часа някаква кола мина по моста и изчезна в посока към носа. Осветлението на фасадата на църквата изгасна в полунощ. Явно това бяха единствените развлечения в Хедебю през тази петъчна вечер в началото на януари. Цареше странна тишина.
Той отново се опита да се свърже с Ерика, но този път се включи гласовата ѝ поща, която го помоли да остави съобщение. Така и направи, загаси лампата и си легна. Последната мисъл, която пробяга през съзнанието му, преди да заспи, бе, че имаше огромен риск да се побърка в Хедебю.
ЧУВСТВОТО да се събудиш в една съвсем притихнала стая бе странно. Микаел се разсъни точно за част от секундата, но остана да лежи неподвижно в леглото и да се ослушва. В стаята бе студено. Той извърна глава и погледна ръчния си часовник, който лежеше на една табуретка до леглото. Беше седем и осем минути сутринта – той не бе ранобуден и обикновено трябваше да навие поне два будилника, за да стане. Но сега се бе събудил от само себе си, а освен това се чувстваше напълно отпочинал.
Сложи вода за кафе, влезе под душа, замисли се за положението си и го обзе приятно чувство. Кале Блумквист – изследовател в пустошта.
Водата ставаше ту леденостудена, ту вряща при най-лекото докосване на смесителя. На масата нямаше сутрешен вестник. Маслото бе дълбоко замразено. В чекмеджето с кухненски прибори липсваше лопатка за рязане на кашкавал. В къщата продължаваше да цари непрогледен мрак. Термометърът показваше минус двайсет и един градуса. Беше събота.
СПИРКАТА НА АВТОБУСА за Хедестад се намираше точно срещу хранителния магазин и Микаел сложи начало на заточението си, като се отправи на покупки, както бе планирал предния ден. Слезе от автобуса срещу железопътната гара и обиколи центъра. Купи си стабилни зимни ботуши, два чифта наполеонки, няколко топли памучни ризи, дебело, дълго до коленете зимно яке, топла шапка и подплатени ръкавици. В магазина за електротехника „Текнискамагасинет“ откри малък преносим телевизор с телескопична антена. Продавачът го увери, че ще успее да хване поне СВТ[49] в Хедебю, а Микаел се закани, че ще си поиска парите обратно, ако не стане така.
Отби се в библиотеката, сдоби се с карта и зае два криминални романа на Елизабет Джордж. Набави си бележник и химикалки от една книжарница за канцеларски материали. Освен това си купи и спортен сак, в който да прибере новите си придобивки.
Накрая си взе и пакет цигари; бе отказал пушенето преди десет години, но изведнъж отново усети никотинен глад и му се прииска да запали. Пъхна пакета в джоба на якето си, без да го отвори. Накрая се отби в една оптика, откъдето си купи разтвор за контактни лещи и си поръча нови такива.
Върна се в Хедебю към три часа и точно се захвана да сваля от дрехите етикетите с цените, когато чу външната врата да се отваря. Една светла жена на около петдесетгодишна възраст потропа на касата на кухненската врата, като едновременно с това прекрачи прага. Носеше поднос с пандишпанов сладкиш.