– Здравейте, исках само да ви поздравя с добре дошъл. Казвам се Хелен Нилсон и живея отсреща.
Микаел ѝ подаде ръка и се представи.
– Да, виждала съм ви по телевизията. Приятно е да виждаме, че в къщата за гости свети вечерно време.
Микаел сложи кафе, тя се дърпаше в началото, но след това седна до кухненската маса. После хвърли бърз поглед през прозореца.
– Ето го и Хенрик със съпруга ми. Поискали сте някакви кашони.
Хенрик Вангер и Гунар Нилсон спряха отвън с една ръчна количка, а Микаел побърза да излезе, за да ги поздрави и да им помогне да пренесат вътре четирите кашона. Оставиха ги на пода до чугунената печка. Микаел извади чаши за кафе и наряза пандишпанения сладкиш на Хелен.
Гунар и Хелен Нилсон бяха приятни хора. Изглежда, не ги интересуваше особено защо Микаел се намира в Хедестад – явно обяснението, че работи за Хенрик Вангер, бе достатъчно. Микаел наблюдаваше поведението на Нилсон и Хенрик Вангер един към друг и забеляза, че отношенията им бяха съвсем непринудени, без ни най-малък намек за разделение на господар и прислуга. Те бъбреха за селото и за това кой бе построил къщата за гости, в която живееше Микаел. Съпрузите Нилсон поправяха Вангер, когато паметта му изиграеше лоша шега, докато разказваше една сравнително забавна история за Гунар Нилсон, който се прибрал вкъщи една вечер и забелязал местния луд от другия бряг да се опитва да се промъкне в къщата за гости през прозореца; Гунар пресякъл улицата и попитал бавноразвиващия се обирджия защо не е използвал входната врата, която си стояла отключена. Гунар Нилсон разглеждаше подозрително малкия телевизор и предложи на Микаел да се отбива у тях вечер, ако иска да гледа някоя програма. Имали сателитна антена.
Хенрик Вангер остана малко след като Нилсонови се прибраха. Старецът му каза, че ще е най-добре Микаел сам да подреди архива и че винаги може да дойде в дома му, ако изникне проблем. Микаел благодари и добави, че всичко ще се нареди.
Когато отново остана сам, той пренесе кашоните в кабинета и започна да преглежда съдържанието им.
ЛИЧНОТО РАЗСЛЕДВАНЕ на Хенрик Вангер по случая с изчезналата внучка на брат му бе продължило трийсет и шест години. На Микаел му бе трудно да прецени дали интересът на възрастния мъж към Хариет Вангер бе подхранван от някаква нездравословна идея-фикс, или с годините се бе превърнал в един вид интелектуална игра за мозъка. Нямаше съмнение обаче, че старият патриарх бе подходил към делото си със систематичността на аматьор археолог – ако човек подредеше всички материали един до друг, щеше да получи редица, дълга седем метра.
В основата бяха двайсет и шестте папки, побрали цялата информация от полицейското разследване на изчезването на Хариет Вангер. На Микаел му бе трудно да повярва, че един „обикновен“ случай на изчезване може да доведе до събирането на такъв обем материали. От друга страна обаче, Хенрик Вангер най-вероятно притежаваше необходимото влияние в полицията на Хедестад, за да накара разследващите да проверят всички реални и абсурдни следи.
Освен материалите от полицейското разследване в кашоните имаше още книги с изрезки от вестници, карти, сувенири, книги с информация за Хедестад и компанията „Вангер“, един дневник на Хариет Вангер (който обаче бе съвсем кратък), учебници, здравни картони и т.н. Микаел откри още шестнайсет подвързани тома във формат А 4, всеки от по сто страници, които най-точно можеха да бъдат охарактеризирани като личните дневници на Хенрик Вангер с информация от разследванията. В тези своеобразни бележници патриархът бе записвал с красив почерк собствените си разсъждения, хрумвания и наблюдения, както и всички грешни следи. Микаел не подбираше специално страниците. Текстът бе почти художествен и Микаел придоби чувството, че тези томове съдържат преработената информация от дузини по-стари бележници. Накрая откри десетина папки с данни за различни членове на фамилията Вангер; тези страници бяха писани на машина, а съдържанието им бе плод на дълга работа.
Хенрик Вангер бе разследвал собственото си семейство.
КЪМ СЕДЕМ ЧАСА Микаел чу настойчиво мяукане и отвори външната врата. Една рижава котка бързо се шмугна вътре.
– Разбирам те – рече Микаел.
Котката души из къщата известно време. Микаел наля малко мляко в една дълбока чинийка, а гостенката му лакомо го излочи. След това котката скочи върху кухненската пейка и се сви на кравай. Явно нямаше намерение да си ходи.