Провери автомобилния регистър и установи, че лицето Йоран Мортенсон съществува и притежава сиво волво с въпросния регистрационен номер. После от отдел „Човешки ресурси“ на Полицията за сигурност получи потвърждение, че той е бил служител на РПС/Сек. Това беше най-простата проверка, която можеше да бъде извършена, и тази информация също се оказа вярна. Сърцето ѝ още веднъж подскочи.
Йоран Мортенсон работил в „Лична охрана“. Бодигард. Влизал в онази група сътрудници, които на няколко пъти отговаряли за сигурността на министър-председателя. От няколко седмици обаче бил временно нает от контраразузнаването. Преместването станало на 10 април, няколко дни след като Александър Залаченко и Лисбет Саландер бяха откарани в Салгренската болница. Този тип временни премествания не бяха нещо необикновено. До тях се прибягваше, когато не достигаше персонал за някакъв спешен случай.
После Моника Фигерула звънна на заместник-шефа на контраразузнаването, мъж, когото познаваше лично и за когото бе работила по време на краткия си престой в отдела. Запита дали Йоран Мортенсон се занимава сега с нещо важно и дали не би могъл да бъде преместен за разследване в Отдела за защита на конституцията.
Заместник-шефът на контраразузнаването бе изненадан. Моника Фигерула сигурно е погрешно информирана. Йоран Мортенсон от отдел „Лична охрана“ никога не е бил в контраразузнаването. Съжалявам.
Моника Фигерула остави телефона и цели две минути стоя, втренчена в слушалката. В „Лична охрана“ смятаха, че Мортенсон е в контраразузнаването. От контраразузнаването изобщо не го бяха наемали. Подобни трансфери трябваше да се разглеждат и одобряват от шефа на канцеларията. Протегна ръка за телефонната слушалка, за да му позвъни, но се спря. Ако от „Лична охрана“ са препратили Мортенсон, то шефът на канцеларията би трябвало да е одобрил решението. Но Мортенсон го нямаше в контраразузнаването. За което шефът на канцеларията би трябвало да знае. И ако Мортенсон е бил нает в някой отдел, който следи Микаел Блумквист, то шефът на канцеларията би трябвало да знае и това.
Тощен Едклинт ѝ бе казал да не прави гафове. Да попита шефа на канцеларията би било равносилно да хвърли много голям камък в много малко езеро.
ЕРИКА БЕРГЕР СЕДНА зад бюрото си в буркана малко след десет и половина в понеделник сутринта и въздъхна. Имаше страхотна нужда от кафето, което току-що си бе взела от автомата в бюфета. Прекара първите работни часове в две срещи. Едната продължи петнайсет минути и беше с редакционния секретар Петер Фредриксон, който очерта линиите на днешната работа. Бе принудена все повече да се доверява на преценката на Фредриксон, а не на тази на Андеш Холм.
Втората се проточи цял час и бе с председателя на управата Магнус Боргшьо, икономическия шеф на СМП Кристер Селберг и отговорния за бюджета Улф Флудин. Обсъдиха колебаещия се рекламен пазар и намаляващия тираж. Бюджетният и икономическият шеф бяха единодушни, че трябва да се предприемат мерки, за да се намали дефицитът на вестника.
– Първото тримесечие на тази година се справихме благодарение на известно увеличение на рекламния пазар, както и понеже двама сътрудници излязоха в пенсия в края на годината – каза Улф Флудин. – Местата им още не са заети. Вероятно през настоящото тримесечие ще минем с малък дефицит. Но няма никакво съмнение, че безплатните вестници „Метро“ и „Стокхолм Сити“ продължават да подяждат рекламния пазар в Стокхолм. Единствената прогноза, която можем да дадем, е, че в края на третото тримесечие на тази година ще имаме явен дефицит.
– И как ще го посрещнем? – запита Боргшьо.
– Единствената разумна алтернатива е съкращаване на персонала. Не сме правили съкращения от 2002-ра. Но предполагам, че преди края на годината поне десет места ще трябва да се премахнат.
– Кои? – запита Ерика Бергер.
– Ще трябва да режем по малко отвсякъде. Сега в спортната редакция има 6,5 служители. Трябва да останат петима на пълен работен ден.
– Ако правилно съм разбрала, спортната редакция вече е на колене. Продължим ли да съкращаваме, ще намалим спортното наблюдение въобще.
Флудин сви рамене.
– С удоволствие ще изслушам по-добри предложения.
– Нямам по-добри, но принципът е, че ако ще орязваме персонала, ще трябва да правим и по-тънък вестник. Ако правим по-тънък вестник, броят на читателите ще намалее, а с това и броят на рекламодателите.
– Вечният проклет кръг – каза икономическият шеф Селберг.
– Назначена съм да променя това развитие на нещата. Това означава, че ще заложа силно на промяна на вестника с цел да го направя по-привлекателен за читателите. Но не мога да направя това, ако трябва да се занимавам със съкращения на персонала.