Тя се обърна към Боргшьо.
– Докога ще кърви вестникът? Колко дефицит можем да поемем, преди да настъпи обрат?
Боргшьо сви рамене.
– От началото на деветдесетте години СМП е погълнал голяма част от старите фондови източници. Имаме портфейл с акции, чиято стойност е намаляла с около трийсет процента в сравнение с отпреди десет години. Голяма част от средствата са използвани за инвестиции в компютърна техника. Тоест имахме невероятно големи разходи.
– Забелязвам, че СМП е развил собствена система за редактиране на текстове, наречена АХТ. Колко струваше въвеждането ѝ?
– Около пет милиона крони.
– Не виждам логиката тук. Има евтини комерсиални програми, готови и вече на пазара. Защо СМП е вложил толкова пари да въведе собствени програмни продукти?
– Виж, Ерика… на това не мога да ти дам точен отговор. Бившият технически шеф ни уговори. Казваше, че ще е по-евтино за в бъдеще и че освен това СМП ще може да търгува с лиценза на програмата, като го продава на други вестници.
– И някой купил ли е програмата?
– Ами да, един местен вестник в Норвегия.
– Супер – каза сухо Ерика Бергер. – Следващият въпрос. Имаме компютри на по шест години…
– Изключено е да правим каквито и да било инвестиции в нови компютри в близката година – каза Флудин.
Дискусията продължи доста и Ерика осъзна, че нейните нововъведения не се приемат от Флудин и Селберг. За тях важни бяха съкращенията, което бе разбираемо от гледна точка на един бюджетен и един икономически шеф. Но неприемливи за намеренията на новопостъпилия главен редактор. Онова, което я дразнеше най-много, бе, че те отхвърляха аргументите ѝ с дружелюбни усмивки, а това я караше да се чувства като тийнейджърка на изпит. Без да изрекат ни една обидна дума, те изразяваха едно отношение толкова класическо, че бе почти забавно. Не си измъчвай мозъчето с такива сложни неща, момиченце.
И Боргшьо не ѝ бе от кой знае каква помощ. Изчакваше и оставяше останалите участници в срещата да се изкажат, но поне от негова страна не се усещаше отрицателно отношение.
Въздъхна, включи лаптопа си и отвори електронната поща. Имаше деветнайсет писма. Четири от тях бяха спам от някой, който а) искаше да ѝ пробута виагра, б) предлагаше ѝ киберсекс с The sexiest Lolitas on the Net[26] срещу сумата от само четири американски долара на минута, в) съдържаше едно малко по-грубо предложение за Animal Sex, the Juicest Horse Fuck in the Universe[27], както и г) агитираше я да се абонира за електронния новинарски сайт mode.nu, произвеждан от някакво помийно предприятие, което заливаше пазара с рекламни предложения и което никога нямаше да престане да изпраща тъпотиите си, колкото и пъти тя да се отказваше от реклама. Още седем писма съдържаха така наречените нигерийски послания от вдовицата на бившия шеф на Кралската банка в Абу Даби, която ѝ предлагаше фантастични суми, стига само да се съгласи да допринесе със скромен капитал, и други подобни глупости.
Останалата поща се състоеше от сутрешната и обедната летучки, три писма от редакционния секретар Петер Фредриксон, който я осведомяваше за развитието на главната тема на деня, писмо за промените в заплатата ѝ след преместването от „Милениум“ в СМП, както и писмо от нейния зъболекар, който ѝ напомняше, че е време за редовното посещение за тримесечието. Тя си отбеляза датата в електронния календар и веднага се сети, че ще бъде принудена да го отмени, защото за същия ден имаше планирана голямо редакционно заседание.
Накрая отвори последното писмо, изпратено от centralred@smpost.se и със заглавие На вниманието на главния редактор. Бавно остави чашата с кафе.
КУРВО! ЗА КАКВО СЕ МИСЛИШ ТИ,
ПРОКЛЕТА МРЪСНИЦЕ!
ХИЧ НЕ СИ ВЪОБРАЗЯВАЙ, ЧЕ ЩЕ ПОЛУЧИШ
ПОДКРЕПА ТУК!
ЩЕ БЪДЕШ НАЕ…А С ОТВЕРТКА, КУРВО!
КОЛКОТО ПО-БЪРЗО ИЗЧЕЗНЕШ,
ТОЛКОВА ПО-ДОБРЕ!
Ерика Бергер автоматично вдигна очи и потърси с поглед шефа на новините Андеш Холм. Нямаше го на мястото му, не го видя и в редакцията. Погледна кой е изпратил имейла, после вдигна слушалката и се обади на Петер Флеминг, техническия шеф на СМП.
– Здравей. Кой ползва този адрес?
– Никой. В СМП няма такъв адрес.
– Менте значи. Пощата ни има ли вирус?
– Не. Поне засега антивирусната програма не е реагирала.
– Окей. Такъв адрес няма. Но е много лесно да се подправи един на пръв поглед истински адрес. В мрежата има сайтове, чрез които можеш да изпращаш поща.