– Може ли да се проследи такъв имейл?
– Почти е невъзможно, дори ако въпросната личност е толкова тъпа да го изпрати от личния си компютър. Може евентуално да се проследи номерът на сървъра, но ако използва имейл регистрация, например в hotmail, следите свършват.
Ерика благодари за информацията. Размисли. Не ѝ беше за пръв път да получава заплашителни писма и съобщения от идиоти. Но имейлът явно бе свързан с новата ѝ работа като главен редактор на СМП. Запита се дали не е някой луд, който е прочел за нея във връзка със смъртта на Мурандер, или изпращачът е от къщата.
МОНИКА ФИГЕРУЛА ДЪЛГО мисли как да постъпи с Еверт Гулберг. Предимство в работата ѝ в Отдела за защита на конституцията бе, че имаше широки пълномощия и можеше да получи което и да е полицейско досие в Швеция, за което се предполагаше, че има връзка с расистка или политическа престъпност. Александър Залаченко беше имигрант и в нейните служебни задължения между другото влизаше и разследването на насилие срещу родени в чужбина хора с цел да се установи дали е предизвикано от расизъм, или не. Следователно Моника имаше законното право да се запознае с част от разследването на убийството на Залаченко, за да реши дали Еверт Гулберг е бил свързан с расистка организация и дали е правил расистки изказвания. Тя поръча документите и внимателно ги прочете. Там наново откри писмата, изпратени до министъра на правосъдието, и видя, че освен редица оскърбителни лични нападки, те съдържат и изрази като „любимец на чернилките“ и „национален предател“.
После стана пет часът. Моника Фигерула заключи целия материал в касата в служебната си стая, изми чашите от кафе, изключи компютъра и посвети следващия час на тренировки.
Когато свърши, отиде пеш до двустайното си жилище на Понтунергатан, взе душ и си приготви късна, но питателна вечеря. Запита се дали да се обади на Даниел Мугрен, който живееше през три преки на същата улица. Даниел бе дърводелец и също ваеше тяло, три години бе неин партньор в тренировките по бодибилдинг. Последните седмици даже се срещаха и правеха приятелски секс.
Сексът, разбира се, я задоволяваше не по-малко от тренировките, но в своите вече зрели трийсет години, по-скоро четирийсет минус няколко, Моника Фигерула бе започнала да се замисля дали все пак не ѝ е време за постоянна връзка и за един по-уседнал живот.
След известно колебание реши, че всъщност няма никакво желание да се среща с когото и да било. Вместо това отиде и си легна с книга за античната история. Заспа малко преди полунощ.
ГЛАВА ТРИНАЙСЕТА Вторник, 17 май
МОНИКА ФИГЕРУЛА СЕ СЪБУДИ в шест и десет, потича покрай брега на Нормеларстранд, взе душ и подпечати пропуска си в полицията в осем и десет. Сутринта посвети на съставяне на докладна с изводите, направени от нея предишния ден.
В девет пристигна Тощен Едклинт. Тя му даде двайсет минути да се оправи с евентуалната сутрешна поща, след това почука на вратата му. Изчака десет минути, докато шефът ѝ се запознае с докладната. Той прочете четирите листа два пъти от начало до край. Накрая я погледна.
– Шефът на канцеларията? – замислено каза той.
Тя кимна.
– Трябва да е одобрил преместването на Мортенсон. И съответно да е знаел, че Мортенсон го няма в контраразузнаването, където би трябвало да се намира според „Лична охрана“.
Тощен Едклинт свали очилата си, взе хартиена салфетка и основно ги почисти. Мислеше. Беше се срещал с шефа на канцеларията Алберт Шенке на разни събрания и заседания безброй пъти, но не би могъл да твърди, че го познава особено добре. Беше сравнително нисък мъж, с изтъняла червеникаворуса коса и обиколка на талията, видимо разширила се с течение на годините. Знаеше, че Шенке е около 55-годишен и че е работил в РПС/Сек най-малко двайсет и пет години, ако не и повече. Беше шеф на канцеларията през последното десетилетие, а преди това бе работил като заместник-шеф на канцеларията и на други постове в администрацията. Едклинт възприемаше Шенке като мълчалив човек, който би могъл да действа твърдо при необходимост. Нямаше представа с какво се занимава в свободното си време. Имаше все пак спомен, че веднъж го бе видял в полицейския гараж в спортно облекло и със стикове за голф през рамо. А преди няколко години случайно се бе натъкнал на Шенке в Операта.
– Хрумна ми нещо – каза Моника.
– Какво?
– Еверт Гулберг. Карал е военната си служба през четирийсетте години, станал е данъчен юрист и през петдесетте е изчезнал в мъглата.
– Така, и?
– Когато говорихме за това, стана дума, че може да е наемен убиец.