Трескаво се взря в екрана, който призоваващо примигваше. Но как, по дяволите, са решили, че аз… После погледна в платнената торбичка и забеляза на дъното хартиена лента. Изтръска я, разгъна я и прочете един ред, написан с красив почерк.
Ти си хакерът. Отгатни паролата! Кале Б.
За първи път от седмици Лисбет се разсмя. Пито-платено. Помисли няколко секунди. После взе дигиталната писалка и написа цифровата комбинация 9277, която отговаряше на буквите WASP[28] на клавиатурата. Това беше кодът, който проклетият Кале Блумквист бе разкрил, когато неканен се бе вмъкнал в жилището ѝ на Фискаргатан при Мусебаке и изключил алармата.
Не стана.
Опита с 52553, което отговаряше на буквите КАЛЕ.
И така не стана. Щом проклетият Кале Блумквист вероятно е сметнал, че тя ще използва компютъра, трябва да е избрал някоя лесна парола. Бе използвал подпис „Кале“, име, което обикновено ненавиждаше. Опита да направи връзката. Размишляваше. Трябва да е някаква обида. После набра 63663, отговарящо на думата ПИПИ.
Компютърът послушно тръгна.
Получи на екрана едно смайли с мехурче:
Видя ли, не е толкова трудно. Предлагам ти да кликнеш на прикачения документ.
Тя веднага намери документа „Здравей, Сали“ най-отгоре в списъка. Кликна и зачете.
Преди всичко – това е между мен и теб. Твоят адвокат, тоест моята сестра Аника, няма никаква представа, че имаш достъп до този компютър. И така трябва да бъде.
Не знам доколко разбираш какво става извън заключената ти стая, но колкото и да е странно (и въпреки характера ти), има известен брой лоялни глупаци, които работят за теб. Когато всичко това отмине, ще сформирам идеално дружество, което ще назова „Рицарите на смахнатата маса“. И единствената му задача ще бъде ежегодна вечеря, на която ще се забавляваме, като говорим само гадости за теб. (Ти не си канена.)
И тъй. Да си дойдем на думата. Аника трескаво се подготвя за процеса. Проблемът обаче е, че тя работи за теб и дори не ми казва за какво говорите и какво обсъждате, което не е много хубаво. За късмет поне приема информация.
Трябва да говорим, ти и аз.
Не ползвай моя имейл адрес.
Може да съм параноичен, но имам основания да подозирам, че не съм единственият, който чете това. Ако искаш да изпратиш нещо, иди на Yahoo смахнатата_маса. Пипи и паролата е p9i2p7p7i. Микаел.
Лисбет два пъти прочете писмото на Микаел и смутено загледа компютъра. След период на тотален компютърен глад сега изпитваше безкрайна киберна абстиненция. Чудеше се какво ли е замислил проклетият Кале Блумквист, щом вкара в стаята ѝ компютър, и как така е забравил, че има нужда от своя мобилен телефон, за да влезе в мрежата.
Лежеше и мислеше, когато внезапно чу стъпки в коридора. Веднага изключи компютъра и го пъхна под възглавницата си. Когато чу ключът да се завърта в ключалката, видя, че платнената торбичка и зареждащото все още бяха на масичката до леглото. Протегна ръка, придърпа торбичката под завивката и изтегли кабела от контакта. Лежеше неподвижно и гледаше в тавана, когато нощната сестра влезе, приятелски поздрави, попита я как е и дали има нужда от нещо.
Лисбет обясни, че се чувства добре и че иска пакет цигари. Любезно, но решително искането бе отхвърлено. Получи само пакетче никотинови дъвки. Когато сестрата затвори вратата, Лисбет мерна един охранител от „Секуритас“, седнал на стол в коридора. Изчака, докато стъпките се отдалечат, преди отново да извади компютъра.
Включи го и потърси контакт с мрежата.
Изпита почти шок, когато компютърът изведнъж маркира, че има връзка, но е заключена. Контакт с мрежата невъзможен.
Тя скочи от леглото толкова бързо, че болка проряза хълбока ѝ. Огледа се, удивена. Как? Направи бавна обиколка, разглеждайки всяко ъгълче и кътче… Не, в стаята няма мобилен телефон. Но все пак връзка с мрежата имаше. После крива усмивка разтегли устните ѝ. Връзката бе радиоуправляема и свързана с мобилен телефон чрез Bluetooth, който имаше обхват от десет или дванайсет метра. Погледът ѝ попадна на вентилатора точно под тавана.