„Там ли си?“ – запита Мандрейк.
Тя написа буква по буква.
„Сори. Имам само един „Палм“. Става бавно.“
„Какво е станало с компютъра ти?“ – попита Пред.
„Окей е. Аз съм тази, която има проблеми.“
„Разкажи на батко“ – написа Слип.
„Държавата ме затвори.“
„Какво? Защо?“ – се появи веднага от трима чатещи.
Лисбет обясни положението си в пет реда, което бе прието с тревожно мърморене.
„Как си?“ – запита Тринити.
„Имам дупка в черепа.“
„Не забелязвам разликата“ – констатира Бамби.
„Wasp винаги е имала въздух в черепа“ – каза СистърДжен, което бе последвано от всякакви ругатни по адрес на разума на Wasp. Лисбет се усмихна. Разговорът бе подет от изказването на Дакота.
„Чакай! Това е атака срещу гражданин на Хакерската република. Как да отвърнем?“
„С ядрена атака срещу Стокхолм?“ – предложи СиксОфУан.
„Не, това ще е прекалено“ – каза Wasp.
„Една съвсем мъничка бомба?“
„Разкарай се, СиксО.“
„Можем да изтребим Стокхолм“ – предложи Мандрейк.
„Вирус, който да изтреби правителството?“
ГРАЖДАНИТЕ НА ХАКЕРСКАТА РЕПУБЛИКА всъщност не бяха разпространители на компютърни вируси. Напротив, те бяха хакери и следователно безпощадни противници на идиотите, които изпращаха компютърни вируси и които имаха само за цел да саботират мрежата и да повреждат компютри. Те бяха информационни наркомани и искаха добре функционираща мрежа, която да хакват.
Затова предложението за изтребване на шведското правителство не беше празна заплаха. Хакерската република беше нещо като ексклузивен клуб с най-добрите от най-добрите, елитна сила, за която всяка власт би платила огромни суми, за да я използва за кибервоенни цели, ако изобщо the citizens биха били способни да изпитат някакъв вид лоялност към някоя държава. Което не беше много вероятно.
Иначе те всички бяха Computer Wizards и не можеше да се каже, че са неспособни да създадат компютърен вирус. Нито пък биха отхвърлили предложение за провеждане на специална кампания, ако ситуацията го изискваше. Преди няколко години един citizen на Хакерската република, в цивилния живот програмист от Калифорния, бе измамен за един патент от компютърна фирма, която на всичкото отгоре има дързостта да завлече гражданина на съд. Това накара всички активисти от Хакерската република да посветят половингодишната си енергия, за да хакнат и разбият всеки притежаван от въпросната компания компютър. Всички бизнес тайни и имейли, заедно с няколко подправени документа, които доказваха, че изпълнителният директор на компанията се е занимавал с данъчни измами, с възторг бяха качени в мрежата, плюс информация за любовницата на изпълнителния директор и снимки от купон в Холивуд, където той смърка кокаин. След половин година компанията фалира, а след още някоя година няколко далновидни членове на народната милиция на Хакерската република на равни интервали направиха и посещения в дома на бившия вече изпълнителен директор.
Ако петдесетина от най-добрите световни хакери решаха заедно да тръгнат на атака срещу някоя държава, държавата вероятно би могла да оцелее, но не и без да понесе чувствителни загуби. Разходите сигурно щяха да се изчислят на милиарди, ако Лисбет вдигнеше палец за окей. Тя помисли малко.
„Не и сега. Но ако нещата не вървят както искам, може би ще помоля за помощ.“
„Ти само кажи“ – написа Дакота.
„Отдавна не сме се занимавали с някое правителство“ – добави Мандрейк.
„Имам предложение да променим системата за събиране на данъци. Да създадем програма, скроена за малка страна като Норвегия“ – написа Бамби.
„Хубаво, но Стокхолм е в Швеция“ – възрази Тринити.
„Все тая. Може да се направи ето това…“
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР СЕ ОБЛЕГНА назад на възглавницата и проследи разговора с крива усмивка. Запита се защо тя, която толкова трудно разговаря с хората, които среща лице в лице, толкова необезпокоявано споделя най-интимните си тайни със сборище от напълно непознати откачалки в интернет. Всъщност никой от тях не можеше да разреши проблемите ѝ с шведската държава. Но тя знаеше, че при нужда те щяха да ѝ посветят много време и енергия и да извършат подходящи демонстрации на сила. Чрез мрежата можеше да си осигури и скривалище в чужбина. Благодарение на връзките на Plague в мрежата си бе доставила норвежки паспорт на името на Ирене Несер.
Лисбет нямаше никаква представа как изглеждат членовете на Хакерската република и имаше само смътни предположения какво правеха извън мрежата – гражданите бяха изключително чувствителни към своята анонимност. Например СиксОфУан твърдеше, че е черен мъж, американски гражданин от католическо потекло, установен в Торонто, Канада. Спокойно можеше да бъде бяла жена, протестантка, живееща в шведския град Шьовде.