Онзи, когото познаваше най-добре, бе Plague. Някога той я бе въвел в семейството, а никой не можеше да стане член на ексклузивната компания без подчертано силни препоръки. Онзи, който ставаше член, освен всичко трябваше да бъде и лично познат с някой от гражданите – в нейния случай с Plague.
В мрежата Plague се държеше като интелигентен и социално отговорен гражданин. В действителност бе 30-годишен принудително пенсиониран мъж с наднормено тегло, живеещ в Сюндбюберг. Лисбет гледаше много да не го посещава. Достатъчно ѝ бе да общуват в мрежата.
Докато все още си чатеха, Wasp провери електронната си поща в личната си пощенска кутия в Хакерската република. Един имейл бе от гражданина Пойзън[32] и съдържаше подобрена версия на нейната архивирана програма Asphyxia 1.3, която беше достъпна за всички граждани. Asphyxia бе програма, чрез която можеше да контролира компютрите на други хора в интернет. Пойзън ѝ обясняваше, че успешно е използвал програмата и че неговата версия сега обхваща последните версии на Unix, Apple и Windows. Тя му отвърна с кратка реплика и благодари за оценката.
През следващия час, докато в САЩ започваше да се стъмва, още около половин дузина citizens се появиха онлайн и поздравиха Wasp с добре дошла, включвайки се в дебата. Когато Лисбет най-после се готвеше да затваря компютъра си, хакерите обсъждаха как би могъл компютърът на шведския министър-председател да се настрои така, че да изпраща учтиви, но напълно объркани имейли на други премиери по света. Бе сформирана работна група, която да изясни въпроса. Лисбет завърши с написването на кратко изявление.
„Продължавайте да говорите, но не правете нищо, преди да ви дам окей. Ще се върна, когато успея пак да се свържа.“
Всички пратиха целувки и прегръдки и я призоваха да пази дупката в черепа си.
КОГАТО ИЗЛЕЗЕ ОТ ХАКЕРСКАТА РЕПУБЛИКА, ЛИСБЕТ влезе в www.yahoo.com и потърси частната новинарска група „смахнатата_маса“. Забеляза, че групата има двама членове – тя самата и Микаел Блумквист. Пощенската кутия съдържаше един-единствен имейл, изпратен преди два дни. Носеше заглавие „Прочети това най-напред“.
Здравей, Сали. Положението сега е следното: полицията още не е открила жилището ти и няма достъп до дивидито с изнасилването от Бюрман. Дискът съдържа много тежко доказателство, но не искам да го предоставям на Аника без твоето разрешение.
В мен са и ключовете на жилището ти и паспортът на името на Ирене Несер.
Затова пък полицията има раницата, с която беше в Госеберя. Не знам дали не съдържа нещо неподходящо.
Лисбет размисли. Е, един полупразен термос за кафе, няколко ябълки и кат дрехи. Спокойно.
Ще бъдеш подведена под отговорност за тежък побой и опит за убийство на Залаченко, както и за тежко посегателство върху Карл-Магнус Лундин от МК „Свавелшьо“ в Сталархолмен – тоест простреляла си го в крака и си го ритнала в челюстта. Поверителен източник в полицията обаче твърди, че в случая уликите са някак неясни. Ето какво е важно:
1. Преди да бъде застрелян, Залаченко е отрекъл всичко и е твърдял, че най-вероятно Ниедерман те е застрелял и закопал в гората. Заявил е в полицията, че си се опитала да го убиеш. Прокурорът ще наблегне на „факта“, че за втори път се опитваш да убиеш Залаченко.
2. Нито Маге Лундин, нито Сони Ниеминен са казали и дума за случилото се в Сталархолмен. Лундин е арестуван за отвличането на Мириам Ву. Ниеминен е освободен.
Лисбет прецени думите му и вдигна рамене. Всичко това вече бе обсъдила с Аника Джанини. Беше гадно положение, но нищо ново. Тя открито бе разказала за всичко случило се в Госеберя, но бе отказала да говори за Бюрман.
Петнайсет години Зала е бил под закрила, независимо с какво се е захващал. Върху значимостта на Залаченко са се градили кариери. В няколко случая се е помагало на Зала да се изчисти, след като е безчинствал. Всичко това е престъпна дейност. Тоест шведските власти са помагали за прикриването на престъпления срещу личността на много хора.