Тя отвори архива на „смахнатата_маса“. Съдържаше двайсет и шест документа с различна големина.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАЙСЕТА Сряда, 18 май
МОНИКА ФИГЕРУЛА СТАНА в пет часа в сряда сутринта и направи необичайно късо бягане, преди да се изкъпе и да облече черни джинси, бяла фланелка и тънко сиво сако. Свари кафе, което наля в термос, и намаза сандвичи. Сложи си кобура и извади своя „Зиг Зауер“ от шкафа. Малко след шест запали белия си сааб 9-5 и потегли към Витангигатан във Велингбю.
Йоран Мортенсон живееше на най-горния етаж в триетажна къща в предградието. Във вторник тя бе извадила всичко, което можа да намери за него в официалния архив. Беше ерген, което обаче не пречеше да живее с някого. Нямаше забележки за него в данъчното, нито сведения за по-голямо състояние и, изглежда, живееше по-скоро скромен живот. Рядко бе излизал в болнични.
Единственото забележително нещо бе, че имаше разрешително за не по-малко от шестнайсет огнестрелни оръжия. Три от тях бяха ловни пушки, останалите бяха оръжия от различни видове. При положение, че имаше разрешително, това не беше престъпление, но Моника Фигерула таеше напълно основателни подозрения към хората, притежаващи големи количества оръжие.
Волвото с регистрационния номер с начални букви КАБ стоеше на паркинга, на около трийсет метра от мястото, където паркира и Моника Фигерула. Тя си наля малко черно кафе в хартиена чаша и изяде един сандвич със салата и сирене. После обели един портокал и дълго смука всяко резенче.
НА СУТРЕШНАТА ВИЗИТАЦИЯ Лисбет Саландер имаше силно главоболие. Помоли за един алведон и го получи без коментари.
След час главоболието се усили. Позвъни на сестрата и помоли за още един алведон. Но и това не помогна. Към обяд толкова я болеше главата, че сестрата извика доктор Ендрин, която след кратък преглед предписа силни болкоуспокоителни.
Лисбет постави таблетките под езика си и ги изхвърли в мига, в който остана сама.
Към два часа следобед започна да повръща. Това се повтори и към три.
Към четири в отделението пристигна доктор Андеш Юнасон – тъкмо преди доктор Хелена Ендрин да си тръгне. Проведоха кратко съвещание.
– Лошо ѝ е и има силно главоболие. Дадох ѝ дексофен. Не разбирам какво ѝ е… Толкова добре се развиваше напоследък. Може да е някаква инфлуенца…
– Има ли температура? – попита доктор Юнасон.
– Не, само 37,2 преди час.
– Окей. Ще я държа под око през нощта.
– Излизам за три месеца в отпуск – каза доктор Ендрин. – Ти или Свантесон ще трябва да се грижите за нея. Но Свантесон не е много запознат със случая…
– Окей. Ще те замествам като неин лекуващ лекар, докато те няма.
– Добре. Ако има някакви кризи и имаш нужда от помощ, можеш, разбира се, да ми се обадиш.
Двамата отново посетиха Лисбет. Тя лежеше, покрила се със завивката до върха на носа, и изглеждаше ужасно. Андеш Юнасон сложи ръка върху челото ѝ и констатира, че е влажно.
– Мисля, че трябва да те попрегледам.
Той благодари на доктор Ендрин и ѝ пожела приятна вечер.
Към пет доктор Юнасон забеляза, че Лисбет е вдигнала температура от 37,8, което бе записано на картона ѝ. Вечерта я посети три пъти и отбеляза в картона, че температурата е около 38 градуса – твърде висока, за да е нормално, и твърде ниска, за да представлява истински проблем. Към осем се разпореди за снимка на черепа.
Когато получи снимките, внимателно ги проучи. Не можа да забележи нищо по-особено, освен една едва забележима по-тъмна част, в непосредствена близост до раната от куршума. Написа доста общо и с нищо незадължаващо заключение в картона ѝ:
„Снимките не дават основание за твърда диагноза, но състоянието на пациентката явно бързо се е влошило през деня. Не е изключено да има малък кръвоизлив, който да не личи на снимките. Пациентката трябва да е в пълен покой и под строго наблюдение.“
ЕРИКА БЕРГЕР БЕ получила двайсет и три имейла, когато пристигна в СМП в шест и половина в сряда сутринта.
Един от тях идваше от redaktion-sr@sverigesradio.com. Текстът бе кратък. Съдържаше само една дума:
КУРВА
Тя въздъхна и вдигна показалец да изтрие имейла. В последния момент се въздържа. Разрови списъка на входящите писма и отвори онова, което бе пристигнало преди два дни. Подателят бе centralred@smpost.se. Хм. Два имейла с думата „курва“ и подправен подател. Създаде нова директория, която кръсти „МедиенИдиот“ и запази и двата имейла. После се зае с докладната за сутрешните новини.