ЙОРАН МОРТЕНСОН НАПУСНА жилището си в 7,40 сутринта. Седна във волвото си и подкара към центъра на града, но зави по Стура Есинген и Грьондал към Сьодермалм. Караше по Хорнсгатан, насочи се към Белмансгатан през Бреншюркагатан. Зави наляво по Тавастгатан при кръчмата „Бишопс Армс“ и паркира точно на ъгъла.
Моника Фигерула имаше луд късмет. Точно когато стигна до кръчмата „Бишопс Армс“, един камион излезе и освободи място за паркиране до бордюра на тротоара на Белмансгатан. Тя спря точно на пресечката на Белмансгатан и Тавастгатан. От мястото си виждаше малко от задното стъкло на волвото на Мортенсон на Тавастсгатан. Точно пред нея бе Белмансгатан 1. Виждаше фасадата отстрани, без портата, но можеше да забележи всеки, който излезеше оттам. Не се съмняваше, че това е адресът, който бе причина за посещението на Мортенсон в района. Това беше вратата на Микаел Блумквист.
Моника Фигерула констатира, че районът около Белмансгатан е кошмарен за наблюдение. Единственото място, откъдето портата се виждаше, бе пешеходната зона и надлезът в горната част на Белмансгатан. Там нямаше място за паркиране и наблюдателят би бил оголен като кабел от стар телефон. Мястото, където се пресичаха Лемнасгатан и Тватсгатан и където бе паркирала Моника Фигерула, бе по принцип единственото, на което можеше да си седи в колата и да има видимост към целия район. Лошото бе, че някой по-наблюдателен можеше да я забележи в колата.
Извърна глава. Не искаше да оставя колата и да броди из района, съзнаваше, че може да привлече нечие внимание.
Микаел Блумквист излезе от дома си в 9,10. Моника Фигерула си отбеляза часа. Видя, че погледът му се плъзга по надлеза в горната част на Белмансгатан и че тръгва точно срещу нея.
Моника Фигерула отвори жабката и разгъна карта на Стокхолм върху предната седалка. После отвори и бележник, извади писалка от джоба на сакото, взе мобилния и се престори, че говори.
Видя, че Микаел Блумквист хвърля кос поглед по Тавастгатан. Той явно знаеше, че го следят, и трябва да бе видял колата на Мортенсон, но не спря да върви и не прояви видим интерес. Действа спокойно и хладнокръвно. Друг на негово място щеше да дръпне вратата на колата и да му даде да се разбере.
В следващия момент Микаел подмина колата ѝ. Моника Фигерула бе погълната в търсене на някакъв адрес на картата на Стокхолм, като едновременно се правеше, че говори по телефона, но усети, че Микаел Блумквист я погледна, когато минаваше покрай нея. Подозрителен към всичко наоколо. Мерна гърба му в огледалото за обратно виждане, когато продължи към Хорнсгатан. Беше го виждала един-два пъти по телевизията, но сега за първи път го виждаше на живо. Носеше сини джинси, тениска и сиво сако. През рамото му бе прехвърлена чанта, вървеше с дълги, небрежни крачки. Наистина хубав мъж.
Йоран Мортенсон изникна на ъгъла до „Бишопс Армс“ и проследи Микаел Блумквист с поглед. Носеше доста голям спортен сак през рамо и привършваше разговор по мобилния. Моника Фигерула очакваше Мортенсон да тръгне след Микаел, но за нейна изненада той пресече улицата точно пред нейната кола и зави наляво надолу по хълма към дома на журналиста. В следващата секунда мъж в яке с качулка мина пред колата на Моника Фигерула и последва Мортенсон. Ало, ти пък откъде се взе?
Застанаха пред портата на Микаел Блумквист. Мортенсон набра кода и двамата изчезнаха в стълбището. Смятат да проникнат в жилището. Нощта на аматьорите. Но какво, по дяволите, си мислят, че правят?
После Моника Фигерула вдигна поглед към огледалото за обратно виждане и възкликна, когато внезапно отново видя Микаел Блумквист. Беше се върнал и сега стоеше на десет метра зад нея, достатъчно близо, за да проследи с очи Мортенсон и приятелчето му. Моника гледаше лицето му. Той не я погледна.
Затова пък бе видял Йоран Мортенсон да влиза през вратата. След малко Блумквист се завъртя и продължи да върви към Хорншгатан.
Моника Фигерула седя неподвижно трийсетина секунди. Знае, че го следят. Държи под контрол околността. Но защо не реагира? Нормалните хора щяха да преобърнат земята… трябва да има нещо на ум.
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ ОСТАВИ телефона и замислено загледа бележника върху бюрото. Автомобилният регистър току-що го бе информирал, че колата с русата жена в нея, която бе забелязал на хълма на Белмансгатан, е собственост на някоя си Моника Фигерула, родена през 1969-а и живееща на Понтонергатан на Кунгсхолмен. След като в колата седеше жена, Микаел реши, че това е самата Моника Фигерула.