Тя говореше по телефона и разглеждаше карта, разтворена на предната седалка. Микаел нямаше причина да предполага, че жената има нещо общо с аферата „Залаченко“, но от известно време отбелязваше всяко отклонение от нормалното в своето обкръжение и особено около жилището си.
Повиши глас и извика Лоти Карим.
– Коя е тази жена? Изрови паспортна снимка, къде работи и ако намериш нещо за миналото ѝ.
– Окей – каза Лоти Карим и се върна на бюрото си.
ШЕФЪТ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ ОТДЕЛ НА СМП Кристер Селберг изглеждаше стъписан. Отмести бланката с деветте кратки точки, които Ерика Бергер бе оставила на седмичната среща на бюджетната комисия. Отговарящият за бюджета Улф Флудин изглеждаше разтревожен. Председателят на управата Боргшьо, както винаги, имаше неутрален вид.
– Това е невъзможно – констатира Селберг с учтива усмивка.
– И защо? – запита Ерика Бергер.
– Управителният съвет никога няма да се съгласи. Това излиза от рамките на разумното.
– Хайде тогава отначало – предложи Ерика Бергер. – Назначена съм да направя СМП отново печеливш. За да стане това, трябва да работя с някого. Нали?
– Да, но…
– Не мога да измайсторя съдържанието на ежедневник само като седя в буркана и си мечтая за разни неща.
– Ти не разбираш икономическите реалности.
– Възможно е. Но разбирам от правенето на вестник. А действителността е такава, че през последните петнайсет години общият брой на персонала в СМП е намалял със 118 души. Вярно, че половината са технически оформители, заменени с нова техника, но броят на произвеждащите текстове репортери е намалял с цели 48 души през този период.
– Бяха необходими съкращения. Ако не ги бяхме направили, вестникът отдавна щеше да е закрит.
– Да не обсъждаме сега кое е необходимо и кое не. През последните три години са съкратени осемнайсет репортерски места. От друга страна, цели девет места в СМП са вакантни и донякъде се заемат от временни заместващи. Спортната редакция е драстично намалена. Там има девет щатни бройки и в продължение на повече от година две от тях стоят незаети.
– Става дума за пестене на пари. Толкова е просто.
– В културата също има три незаети места. В икономическата редакция – едно. Правната редакция на практика не съществува… там имаме един редакционен шеф, който за всяка задача набира репортери от общата редакция. И така нататък. СМП няма сериозни наблюдатели поне от осем години. Там сме напълно зависими от хора на свободна практика и от материалите на агенциите. С други думи, нямаме нито една редакция, която да наблюдава държавните институции и власти.
– Вестникарският бранш е в тежко положение…
– Истината е, че или СМП трябва незабавно да се закрие, или управата да вземе решение за интензивни инвестиции. Днес имаме по-малко назначени, които произвеждат повече текстове всеки ден. Затова текстовете са лоши, повърхностни и им липсва достоверност. Което означава, че хората ще престанат да четат СМП.
– Ти не разбираш…
– Уморих се да чувам, че не разбирам. Не съм някакъв чирак, който е тук на издръжка.
– Но предложението ти е безумно.
– И защо?
– Предлагаш вестникът да не е печеливш.
– Слушай, Селберг, през тази година ще разпределиш голяма сума пари на двайсет и тримата притежатели на акции във вестника. Към това се прибавя и разпределението на напълно невероятните бонуси, които ще струват на СМП близо десет милиона крони, на девет души от управата на СМП. Дал си на себе си бонус от 400 000 крони като награда за това, че си направил съкращения в СМП. Не е чак дотам голям бонус – като онези, които си раздават разни директори в „Скандия“, но в моите очи не струваш и едно йоре. Бонуси ще се изплащат на тези, които са направили нещо за укрепването на СМП. Твоите съкращения всъщност са го отслабили и са задълбочили кризата.
– Несправедлива си. Управата е одобрила всяка предприета от мен стъпка.
– Управата е приела твоите мерки, защото им раздаваш пари всяка година. На това трябва да се сложи край тук и сега.
– Значи предлагаш, и то напълно сериозно, управлението да вземе решение да премахне всякакви дивиденти и бонуси. И как, мислиш, ще приемат това акционерите?
– Предлагам тази година да е нулева. Това ще означава спестяване на близо 21 милиона крони и възможност силно да се подобрят работата и икономиката на СМП. Предлагам още намаляване на заплатите на шефовете. Имам месечна заплата от 88 000 крони, което е пълна лудост за вестник, който не може да печели дори от спортната си редакция.