– Искаш, значи, да намалиш собствената си заплата? Какво, да не си поборник на някакъв комунизъм в заплатите?
– Я не говори глупости! Заплатата ти е 112 000 на месец, ако се включи и годишният ти бонус. Това е безумно. Ако вестникът е стабилен и изкарва прилична печалба, можеш да раздаваш колкото си искаш пари за бонуси. Но е неприлично да повишаваш бонуса си тъкмо тази година. Предлагам намаление на всички шефски заплати наполовина.
– Онова, което не разбираш, е, че нашите акционери са акционери именно защото искат да печелят пари. На това му казват капитализъм. Ако им предложиш да загубят пари, те повече няма да бъдат акционери.
– Не предлагам да губят пари, но може и дотам да се стигне. Собствеността означава и отговорност. Самият ти подчертаваш, че в случая става дума за капитализъм. Собствениците на СМП искат да трупат печалби. Но правилата са такива, че пазарът решава дали ще има печалби или загуби. Разсъждаваш така, сякаш правилата на капитализма трябва да важат избирателно, само за работещите в СМП, а ти с акционерите да сте изключение.
Селберг въздъхна и вдигна очи към небето. Безпомощно потърси с поглед Боргшьо. Боргшьо замислено проучваше програмата на Ерика Бергер от девет точки.
МОНИКА ФИГЕРУЛА ЧАКА четирийсет и девет минути, преди Йоран Мортенсон и непознатият най-после да излязат от портата на Белмансгатан 1. Щом тръгнаха към нея нагоре по възвишението, тя вдигна своя „Никон“ с 300-милиметров телеобектив и направи две снимки. Сложи камерата в жабката и тъкмо отново да се заеме с картата си, когато случайно хвърли поглед към горната част на Белмансгатан. И се ококори. В самия край на улицата стоеше тъмнокоса жена с цифрова камера и снимаше Мортенсон и приятелчето му. Какво, по дяволите… да няма някакъв шпионски конгрес на Белмансгатан?
Мортенсон и непознатият се разделиха, без да разговарят. Мортенсон отиде при колата си на Тавастгатан. Запали двигателя, зави и изчезна от полезрението на Моника Фигерула.
Тя премести поглед към огледалото за обратно виждане, където видя гърба на мъжа. Вдигна очи и забеляза, че жената с камерата е спряла да снима и че върви в нейната посока.
Ези или тура? Вече знаеше кой е Йоран Мортенсон и с какво се занимава. Докато непознатият мъж и жената с камерата бяха неизвестни карти. Но ако оставеше колата си, рискуваше да бъде забелязана от жената с камерата.
Седеше и не мърдаше. В огледалото за обратно виждане видя мъжът да свива наляво по Бреншюркангатан. Изчака, докато жената с камерата стигне до пресечката пред нея, очаквайки да последва мъжа, но вместо това жената зави на 180 градуса и тръгна надолу по стръмнината към Белмансгатан 1. Моника Фигерула видя жена на около трийсет и пет години, с късо подстригана тъмна коса и облечена в тъмни джинси и черно яке. Когато жената се поотдалечи надолу по стръмнината, Моника дръпна вратата и затича към Бреншюркагатан. Не забеляза никъде непознатия. В следващата секунда видя да потегля фургон тойота. Видя мъжа в полупрофил и запомни номера на колата. Но и без номера щеше да го открие – от двете страни на колата имаше рекламни надписи: „Лаш Фаулсон – ключалки и ключове“.
Не направи опит да изтича обратно до колата си и да последва тойотата.
Вместо това спокойно тръгна назад. Пристигна съвсем навреме, за да види, че жената с камерата влиза в сградата на Микаел Блумквист.
Седна в колата си и отбеляза и регистрационния, и телефонния номер на сервиза на Лаш Фаулсон за ключалки и ключове. После се почеса по главата. Твърде тайнствено движение имаше около адреса на Микаел Блумквист. Моника знаеше, че той има апартамент на мансардния етаж, но от скиците от службата за градско застрояване бе видяла, че се намира от другата страна на къщата и гледа към Ридарферден и Стария град. Жилище в културен квартал, в квартал с традиции. Запита се дали не е някой хвалипръцко.
Почака девет минути, преди жената с камерата да излезе от вратата. Вместо да се върне по хълма към Тавастгатан, тя продължи надолу и зави надясно на ъгъла с Прюсгренд. Хм. Ако имаше паркирана кола там, Моника Фигерула бе загубена. Но ако се движеше пеша, имаше само един изход – отгоре на Бреншюркагатан при Пюстегренд, близо до шлюза.
Моника Фигерула остави колата и зави наляво към шлюза по Бреншюркагатан. Беше почти стигнала Прюсгренд, когато жената с камерата изникна пред нея. Бинго. Последва я покрай „Хилтън“ на площад Сьодермалмсторг пред Градския музей при шлюза. Движеше се на около трийсет метра след нея. Жената изчезна във входа на метрото при шлюза и Моника ускори ход, но се спря, когато я видя да отива към будката за вестници, вместо да минава преградите.