Моника Фигерула наблюдаваше жената на опашката при будката. Беше висока около 1,70 м и изглеждаше относително добре тренирана. Носеше обувки за джогинг. Като я гледаше как стои пред будката, стъпила стабилно на двата си крака, Моника Фигерула внезапно изпита усещането, че това е полицайка. Жената купи кутийка Catch Dry[33] и се върна на Сьодермалмсторг, после тръгна надясно към Катаринавеген.
Моника Фигерула я последва. Беше напълно сигурна, че жената не я бе забелязала. Жената зави на ъгъла при „Макдоналдс“ и Моника забърза зад нея, като спазваше около четирийсет метра разстояние.
Когато и тя зави, жената бе изчезнала безследно. Моника Фигерула удивена спря. Мамка му! Бавно мина покрай вратите. После погледът ѝ попадна на една табела. Милтън Секюрити.
Моника Фигерула кимна на себе си и се върна обратно на Белмансгатан.
Подкара нагоре към Йотгатан, където се намираше редакцията на „Милениум“, и следващия половин час кръжеше по улиците около редакцията. Не видя колата на Мортенсон. По обяд се върна в полицията на Кунгсхолмен и почти целия следващ час прекара във вдигане на тежести в гимнастическия салон.
ИМАМЕ ПРОБЛЕМ – каза Хенри Кортез.
Малин Ериксон и Микаел Блумквист вдигнаха погледи от ръкописа на книгата за Залаченко. Часът бе един и половина следобед.
– Сядай – каза Малин.
– Става дума за „Витавара АД“, онова предприятие, което произвежда тоалетни във Виетнам и ги продава по 1700 кинта парчето.
– Аха. И в какво е проблемът? – запита Микаел.
– „Витавара АД“ е дъщерно предприятие на „СвеаБюг АД“.
– Тъй. Това е доста голямо предприятие.
– Да. Председателят на управата се казва Магнус Боргшьо. Между другото е и председател на управата на „Свенска Морон-Постен“ и притежава около десет процента от него.
Микаел остро погледна Хенри Кортез.
– Сигурен ли си?
– Да. Шефът на Ерика Бергер е шибана акула, която ползва детски труд във Виетнам.
– Леле… – каза Малин Ериксон.
РЕДАКЦИОННИЯТ СЕКРЕТАР ПЕТЕР ФРЕДРИКСОН изглеждаше в лошо настроение, когато внимателно почука на вратата на буркана на Ерика Бергер около два следобед.
– Какво има?
– Ами… малко е деликатно. Но някой в редакцията е получил имейл от теб.
– От мен?
– Да. Уви.
– И какъв е той?
Той ѝ даде няколко листа с написани имейли, адресирани до Ева Карлсон, 26-годишна заместваща в страницата за култура. Подател според главата на писмото бе „erika.berger@smpost.se“.
Любима Ева! Искам да галя и целувам гърдите ти. Пламнала съм от възбуда и не мога да се владея. Моля те, отговори на чувствата ми. Срещни се с мен. Ерика.
Ева Карлсон не бе отговорила на това начално предложение и в резултат през следващите дни получи още два имейла.
Скъпа, любима Ева! Моля те, не ме отблъсквай. Луда съм по теб. Искам те гола. Трябва да те имам. Ще ти бъде хубаво. Никога няма да съжаляваш. Ще целувам всеки сантиметър от голата ти кожа, хубавите ти гърди и прекрасния ти хълм. Ерика.
Ева! Защо не отговаряш? Не се страхувай от мен. Не ме отблъсквай. Не си девственица. Знаеш за какво става дума. Искам да правя секс с теб и богато ще те възнаградя. Ако си мила с мен, и аз ще бъда мила с теб. Беше попитала за удължение на твоя срок на заместваща. В моя власт е да го удължа и дори да го превърна в щат. Нека се срещнем довечера в 21 ч. при колата ми на паркинга в гаража. Твоя Ерика.
– Тъй значи – каза Ерика Бергер. – И сега тя се чуди дали не седя тук и не ѝ изпращам мръсни послания.
– Не съвсем… искам да кажа… уф.
– Петер, изплюй камъчето.
– Тя горе-долу е повярвала на първия мейл и бе доста изумена. Но после разбра, че това е идиотско и не е в твоя стил и…
– Е, и?
– Ами тя мисли, че това е много деликатно и не знае точно какво да направи. Още повече че е много впечатлена от теб и те харесва… като шеф де. Така че дойде при мен и ме помоли за съвет.
– Разбирам. И ти какво ѝ каза?
– Казах, че това е някакво менте и някой я използва. И двете ви. И ѝ обещах да говоря с теб.
– Благодаря. Бъди така добър и я изпрати при мен след десет минути.
Ерика използва времето да състави съвсем свой имейл.
Поради стеклите се обстоятелства трябва да ви информирам, че сътрудничка в СМП е получила известен брой писма, които трябвало да са от мен. Писмата съдържат груби сексуални намеци. Самата аз получих писма с вулгарно съдържание от подател, който се представя като „централен редактор“ в СМП. Както е известно, такъв адрес в СМП няма.