Мрачна тишина.
– И така, какво ще правим, по дяволите? – запита Хенри Кортез. – Ще отпечатаме ли текста?
Микаел погледна Хенри Кортез право в очите.
– Не, Хенри. Няма да го отпечатаме. Ние не работим така в „Милениум“. Но това предполага още работа. Не можем просто да халосаме Ерика с някой афиш.
Кристер Малм кимна и размаха пръст.
– Ще поставим Ерика на топа на устата и ще стане страшно. Ще трябва да продаде своя дял и веднага да си тръгне от „Милениум“, иначе ще я уволнят от СМП. Без да иска, е попаднала в ужасяващ конфликт на интереси. Честно казано, Хенри… съгласен съм с Микаел, че ако изобщо ще публикуваме историята, то това трябва да е поне след месец.
Микаел кимна.
– Да ѝ се обадя ли? – попита Кристер Малм.
– Не – каза Микаел. – Аз ще ѝ се обадя и ще си уредя среща. Довечера.
Тощен ЕДКЛИНТ ВНИМАТЕЛНО слушаше Моника Фигерула, която обобщи събитията, разиграли се около жилището на Микаел Блумквист на Белмансгатан 1.
– И така, служител на РПС/Сек влиза в жилищната сграда на Микаел Блумквист заедно с бивш касоразбивач, преквалифицирал се в ключар.
– Точно така.
– Какво, мислиш, са правили вътре?
– Не знам. Но ги нямаше четирийсет и девет минути. Само предполагам, разбира се, че Фаулсон е отворил вратата и че Мортенсон е влязъл в жилището на Блумквист.
– И какво са правили там?
– Едва ли става дума за инсталиране на подслушвателно устройство, защото това отнема само минута. Значи Мортенсон е ровил из документите на Блумквист или каквото там държи в жилището си.
– Но Блумквист е предупреден… нали откраднаха доклада на Бьорк от дома му.
– Така е. Той знае, че е наблюдаван, и хладнокръвно наблюдава онези, които го наблюдават.
– Защо според теб?
– Има план. Събира информация и смята да изобличи Йоран Мортенсон. Това е единственото разумно обяснение.
– И после се появява онази жена Линдер.
– Сузан Линдер, 34-годишна, живее в Нака. Преди това е била полицай.
– Полицай?
– Завършила е полицейската школа и е работила шест години в подразделението в Сьодермалм. Внезапно е напуснала. Нищо в документите ѝ не сочи защо. Била е няколко месеца безработна, преди да я назначат в „Милтън Секюрити“.
– Драган Армански – замислено каза Едклинт. – Колко дълго остана тя в жилището?
– Девет минути.
– И какво е правила, как смяташ?
– Предполагам, че след като е заснела Мортенсон и Фаулсон на улицата, е проверила какви са ги вършили вътре. Това означава, че „Милтън Секюрити“ работят заедно с Блумквист и са поставили наблюдаващи камери в жилището и на входа. Вероятно е влязла да изпразни съдържанието на камерите.
Едклинт въздъхна. Историята със Залаченко започваше да става безкрайно сложна.
– Окей. Благодаря. Върви си у дома. Трябва да поразмисля върху всичко това.
Моника Фигерула отиде в салона на площад Санкт Ериксплан и се посвети на фитнес.
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ ИЗПОЛЗВА своя син резервен телефон „Ериксон Т 10“, за да набере номера на Ерика Бергер в СМП. С което прекъсна дискусия между Ерика и редакторите за това как да бъде разположен текст за международния тероризъм.
– О, здравей… чакай секунда.
Ерика сложи ръка върху слушалката и се огледа.
– Мисля, че сме готови – каза и даде няколко последни уточнения как иска материала.
Щом остана сама в буркана, вдигна отново слушалката.
– Здравей, Микаел. Извинявай, че не се обаждах. Просто съм затрупана от работа и има хиляда неща, в които трябва да се намеся.
– И аз не съм оставал без работа – каза Микаел.
– Как вървят нещата със Саландер?
– Добре. Но не се обаждам за това. Трябва да се видим. Довечера.
– Много бих искала, но трябва да остана до осем. Смъртно съм уморена. На крак съм от шест сутринта.
– Рики… не говоря за сексуално развлечение. Трябва да говоря с теб. Важно е.
Ерика замлъкна за момент.
– За какво става дума?
– Ще говорим, като се видим. Но не е забавно.
– Окей. Ще дойда при теб към осем и половина.
– Не, не при мен. Това е дълга история, но за известно време жилището ми ще е неподходящо. Ела в „Гърнето на Самир“ да пием по бира.
– С кола съм.
– Добре. Тогава ще пием безалкохолна бира.
ЕРИКА БЕРГЕР БЕ леко раздразнена, когато в осем и половина влезе в „Гърнето на Самир“. Изпитваше угризения, че дълго не се бе обаждала на Микаел, не и след деня, в който влезе в СМП. Но никога не бе имала толкова много работа, колкото сега.