Микаел Блумквист вдигна ръка от ъглова маса до прозореца. Тя се поспря на прага. За миг Микаел ѝ се стори ужасно чужд и тя усети, че го наблюдава с други очи. Кой е този? Боже, колко съм уморена! После той се изправи и я целуна по бузата и за свой ужас тя установи, че дори не е помисляла за него през последните седмици и че всъщност ѝ е липсвал безумно много. Сякаш отлетялото време в СМП е било сън и тя изведнъж щеше да се събуди на дивана в „Милениум“. Беше нереално.
– Здравей, Микаел.
– Здрасти, главна редакторке. Яла ли си?
– Часът е осем и половина. Нямам твоите идиотски хранителни навици.
После осъзна, че е гладна до смърт. Самир дойде с менюто, тя поръча безалкохолна бира, малка порция калмари и рязани картофи. Микаел поръча кускус и бира.
– Как си? – попита тя.
– Живеем в интересно време. До гуша съм зает.
– Как е Саландер?
– Тя е част от интересното.
– Мике, не смятам да избягам с твоята история.
– Извинявай… обикновено не избягвам да ти отговарям. В момента нещата са малко объркани. С удоволствие ще ти разкажа, но ще отнеме половината нощ. Как е да си шеф на СМП?
– Не е точно като в „Милениум“.
Тя за малко замълча.
– Като се прибера у дома, заспивам като угасена свещ, а когато се събудя, пред очите ми са бюджети и сметки. Липсваше ми. Не можем ли да отидем у вас и да поспим? Нямам сили за секс, но с удоволствие ще се сгуша и ще спя у теб.
– Сори, Рики. Точно сега жилището ми е неподходящо място.
– Защо? Случило ли се е нещо?
– Ами… някаква банда ми е сложила бръмбари и чува всяка дума, която казвам вътре. Аз самият инсталирах скрити наблюдателни камери, които показват какво става, когато не съм у дома. Мисля да спестим на поколенията голия ти задник.
– Шегуваш ли се?
Той поклати глава.
– Не. Но не затова исках да се срещна с теб.
– Какво е станало? Изглеждаш странно.
– Ами… ти започна в СМП. А ние в „Милениум“ попаднахме на сюжет, който ще унищожи твоя председател на управата. Става дума за използване на детски труд и политически затворници във Виетнам. Мисля, че попаднахме на конфликт на интереси.
Ерика остави вилицата и се взря в Микаел. Веднага разбра, че той не се шегува.
– Ето как стоят нещата – каза той. – Боргшьо е председател на управата и мажоритарен собственик на фирма, която се нарича „СвеаБюг“ и която на свой ред има дъщерна фирма, която се казва „Витавара АД“. Произвеждат тоалетни чинии в предприятие във Виетнам, което е обвинявано от ООН за използване на детска работна сила.
– Я повтори.
Микаел подробно описа историята на Хенри Кортез. Отвори чантата си и извади копие от документацията. Ерика бавно прочете статията на Кортез. Накрая вдигна очи и срещна тези на Микаел. Усети необяснима паника, смесена с подозрение.
– Как, по дяволите, става така, че първият „Милениум“, който се прави, след като напуснах, започва да се рови в хората от управата на СМП?
– Не е така, Рики.
Той обясни как се е появила историята.
– И откога знаеш за това?
– От днес следобед. Изпитвам дълбоко притеснение от цялото това развитие на нещата.
– Какво ще правите?
– Не знам. Трябва да публикуваме. Не можем да направим изключение само защото става дума за твоя шеф. Но никой от нас не иска да нарани теб.
Той разпери ръце.
– Доста сме отчаяни. Хенри най-вече.
– Аз все още съм в управата на „Милениум“. Имам дял… това ще се възприеме като…
– Много добре знам как ще се възприеме. Ще попаднеш в купчина лайна в СМП.
Ерика усети, че я връхлита жестока умора. Стисна зъби и потисна импулса си да помоли Микаел да потуши историята.
– Боже, каква проклетия! – каза. – Няма ли начин да не е истина…?
Микаел поклати глава.
– Цяла вечер съм преглеждал документацията на Хенри. Боргшьо е пред заколение.
– Какво ще правите?
– Ти какво би направила, ако бе попаднала на това преди два месеца?
Ерика Бергер замислено загледа своя приятел и любовник от повече от двайсет години. После сведе поглед.
– Знаеш какво бих направила.
– Това е катастрофално съвпадение. Нищо от него не е насочено срещу теб. Ужасно съжалявам. Затова настоявах за тази среща. Трябва да решим какво да правим.
– Ние?
– Ето… тази история бе предвидена за юнския брой. Аз отложих публикуването. Ще излезе най-рано през август, а може да се премести още, ако ти е необходимо.
– Разбирам.
В гласа ѝ прозвуча горчивина.
– Предлагам нищо да не решаваме тази вечер. Ще вземеш документацията със себе си у дома и ще размислиш. Не прави нищо, преди да съставим обща стратегия. Имаме време.