– Обща стратегия?
– Или трябва да напуснеш управата на „Милениум“, преди да сме публикували, или да напуснеш СМП. Но не можеш да седиш и на двата стола.
Тя кимна.
– Толкова дълбоко съм свързана с „Милениум“, че никой няма да повярва, че нямам пръст в играта, дори и да си тръгна.
– Има алтернатива. Можеш да вземеш сюжета в СМП, да изобличиш Боргшьо и да поискаш оставката му. Убеден съм, че Хенри Кортез ще се съгласи. Но не прави абсолютно нищо, преди всички да постигнем съгласие.
– Виждам, че трябва да накарам човека, който ме назначи, да бъде уволнен.
– Съжалявам.
– Не е лош човек.
Микаел кимна.
– Вярвам ти. Но е алчен.
Ерика кимна. Изправи се.
– Отивам си в къщи.
– Рики, аз…
Тя го прекъсна.
– Просто съм смъртно уморена. Благодаря, че ме предупреди. Трябва да помисля какво означава всичко това.
Микаел кимна.
Тя си тръгна, без да го целуне по бузата, и го остави да плати сметката.
ЕРИКА БЕРГЕР БЕ ПАРКИРАЛА на двеста метра от „Гърнето на Самир“ и бе изминала половината път, когато усети толкова силно сърцебиене, че се принуди да спре и да се опре на стената до нечия врата. Стана ѝ зле.
Стоя така дълго, вдишвайки прохладния майски въздух. Внезапно осъзна, че от първи май насам е работила по петнайсет часа на ден. Скоро щяха да станат три седмици. А как щеше да се чувства след три години? Как се бе почувствал Мурандер, преди да падне мъртъв насред редакцията?
След десет минути се върна в „Гърнето на Самир“ и срещна Микаел точно когато излизаше през вратата. Той изумен се спря.
– Ерика…
– Не казвай нищо, Микаел. Толкова отдавна сме приятели, че нищо не може да ни раздели. Ти си най-добрият ми приятел и сега положението е същото, каквото беше онзи път, когато преди две години изчезна в Хедещад, само че наопаки. Чувствам се потисната и нещастна.
Той кимна и я обгърна с ръце. Тя внезапно усети сълзи да напират в очите ѝ.
– Три седмици в СМП вече ме убиха – каза и се засмя.
– Хайде, хайде. Май трябва нещо повече, за да се убие Ерика Бергер.
– Апартаментът ти не става. Твърде съм уморена да пътувам за дома в Салтшьобаден. Ще заспя на волана и ще се пребия. Току-що реших нещо. Ще се разходя до „Скандик Краун“ и ще си взема стая. Ела с мен.
Той кимна.
– Сега се казва „Хилтън“.
– Майната му.
ИЗМИНАХА ПЕША краткото разстояние. Никой не продума. Михаел държеше ръката си около раменете ѝ. Ерика го погледна и видя, че и той е точно толкова уморен, колкото и тя.
Отидоха направо на рецепцията, взеха двойна стая и платиха с кредитната карта на Ерика. Качиха се, съблякоха се, взеха душ и се пъхнаха в леглото. Ерика имаше мускулна треска, сякаш бе участвала в Стокхолмския маратон. Известно време се прегръщаха и заспаха като духнати свещи.
Никой от тях не разбра, че са наблюдавани. Така и не забелязаха мъжа, който ги следеше във фоайето на хотела.
ГЛАВА ПЕТНАЙСЕТА Четвъртък, 19 май – неделя, 22 май
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР ПРЕКАРА по-голямата част от нощта срещу четвъртък в четене на статиите на Микаел Блумквист и на онези глави от книгата му, които бяха що-годе готови. Прокурор Екстрьом залагаше на процес през юли, поради което Микаел беше определил като краен срок за печат 20 юни. Това означаваше, че проклетият Кале Блумквист имаше на разположение месец, за да приключи писането и да запълни всички дупки в текста.
Лисбет не разбираше как ще успее, но това си беше негов, а не неин проблем. Нейният бе да реши как да се отнесе към въпросите, които ѝ бе задал.
Вдигна своя „Палм Тунгстен Т3“, влезе в „смахнатата_маса“ и провери дали не е написал нещо ново през изминалото денонощие. Не беше. После отвори онзи документ, на който той бе дал наименованието „Централни въпроси“. Вече знаеше текста наизуст, но за всеки случай го прочете още веднъж.
Припомни си вече начертаната от Аника Джанини стратегия. Когато Аника ѝ говореше, тя я слушаше разсеяно и дистанцирано, сякаш тия неща не я засягаха. Но Микаел Блумквист знаеше нейни тайни, а Аника – не. Затова той можеше да предложи по-печеливша стратегия. Отиде на четвъртата част.
Единственият човек, който може да реши как ще изглежда бъдещето ти, си ти самата. Няма никакво значение колко се старае Аника заради теб или как аз, Армански, Палмгрен и други те подкрепяме. Няма да се опитвам да те убеждавам да правиш нещо. Сама трябва да решиш какво да направиш. Или ще обърнеш процеса в твоя полза, или ще ги оставиш да те осъдят. Но за да спечелиш, трябва да се бориш.