Лисбет изключи компютъра и погледна към тавана. Микаел я бе помолил за разрешение да разкаже истината в книга. Той смяташе да пропусне историята с изнасилването. Вече бе написал тази част и замазваше нещата, като твърдеше, че Бюрман е започнал сътрудничество със Залаченко, което се е провалило, когато се е отметнал, и Ниедерман е бил принуден да го убие. Не навлизаше в мотивировките на Бюрман.
Проклетият Кале Блумквист здравата ѝ бе усложнил живота.
Лисбет мисли дълго.
В два сутринта отново включи своя „Палм Тунгстен Т3“ и отвори Word. Създаде нов документ, извади електронната писалка и започна да чука букви на дигиталната клавиатура.
Името ми е Лисбет Саландер. Родена съм на 30 април 1978 г. Майка ми се казваше Агнета София Саландер. Била на 17, когато съм се родила. Баща ми беше психопат, убиец и бияч на жени, на име Александър Залаченко. Преди бе работил като шпионин в Западна Европа за съветското военно разузнаване ГРУ.
Писането вървеше бавно, защото трябваше да чука буква след буква. Лисбет формулираше в главата си всяко изречение, преди да го напише. Не направи нито една промяна в написания текст. Работи до четири часа сутринта, когато изключи компютъра си и го остави да се зарежда в кухината от задната страна на нощната масичка.
ЕРИКА БЕРГЕР СЕ СЪБУДИ в седем сутринта. Чувстваше се далеч не отпочинала, но бе спала без прекъсване осем часа. Хвърли поглед на Микаел Блумквист, който продължаваше дълбоко да спи.
Започна с включване на мобилния и проверка на съобщенията. Дисплеят показа, че мъжът ѝ, Грегер Бакман, бе звънял единайсет пъти. Мамка му! Забравих да се обадя. Тя набра номера и обясни къде се намира и защо не се е прибрала предишната нощ. Той беше сърдит.
– Ерика, никога повече не прави така. Не че има нещо общо с Микаел, но цяла нощ бях в насипно състояние. Ужасно ме беше страх да не се е случило нещо. Трябва да се обаждаш и да казваш, че няма да се прибираш. Такова нещо не трябва да се забравя.
Грегер Бакман бе напълно наясно, че Микаел Блумквист е любовник на жена му. Връзката им започна с негово съгласие и с добро чувство и към двамата. Но когато решаваше да преспи у Микаел, Моника винаги се обаждаше на мъжа си и обясняваше положението. Този път отиде в „Хилтън“ без никаква друга мисъл, освен да спи.
– Прости ми! – каза тя. – Вчера просто щях да падна.
Той помърмори малко.
– Не се сърди, Грегер. Нямам сили за това точно сега. Ще ми се караш довечера.
Той помърмори още малко и обеща да ѝ се накара, щом я пипне.
– Окей. Какво става с Блумквист?
– Спи. – Тя внезапно се разсмя. – Вярвай или не, но заспахме пет минути след като си легнахме. Никога не се бе случвало преди.
– Ерика, това е сериозно. Може би трябва да идеш на лекар.
Щом привърши разговора с мъжа си, Ерика звънна на номератора на СМП и остави съобщение за редакционния секретар Петер Фредриксон. В него обясняваше, че е била възпрепятствана и ще дойде малко по-късно от обикновено. Помоли го да отложи планираната по-рано среща със сътрудниците от културната редакция.
После потърси чантата си, извади четка за зъби и отиде в банята. Върна се при леглото и събуди Микаел.
– Здравей – измрънка той.
– Здравей – каза тя. – Бързо в банята да се измиеш.
– Как… какво?
Той се надигна и се огледа объркано. Наложи се Ерика да му напомни, че се намира в „Хилтън“. Той кимна.
– Така. Върви сега в банята.
– Защо?
– Защото веднага щом се върнеш, искам да правя секс с теб.
Той погледна ръчния си часовник.
– И побързай. Имам събрание в единайсет, а ще ми трябва поне половин час да си оправя лицето. И после трябва да успея да купя чиста нощница на път към службата. Това ни дава само два часа да наваксаме сума ти пропиляно време.
Микаел отиде в банята.
ЙЕРКЕР ХОЛМБЕРГ ПАРКИРА форда на баща си в двора на бившия министър-председател Турбьорн Фелдин в Ос, съвсем близо до Рамвик в община Херньосанд.
Излезе от колата и се огледа. Беше четвъртък сутрин. Ръмеше и полето беше зелено. На 79 години Фелдин вече не беше активен земеделец и Холмберг се запита кой ли сее и жъне. Знаеше, че го наблюдават от кухненския прозорец. Това влизаше в правилата на село. Самият той бе израснал в Хеледал край Рамвик, на хвърлей камък от Сандьобрун, едно от най-красивите места на света. Според Йеркер Холмберг.
Изкачи стълбите и почука.
Бившият ръководител на Партията на центъра изглеждаше стар, но все още жизнен и силен.
– Здравей, Турбьорн. Казвам се Йелкер Холмберг. Срещали сме се и друг път, но преди години. Моят баща е Густаф Холмберг, депутат от Партията на центъра през седемдесетте и осемдесетте години.