След около петнайсет минути русият се изправи и напусна „Кунгсторнет“. Моника Фигерула вътрешно изруга. Защо не бе останала отвън! Щеше да го познае, когато напусне кафенето. Искаше ѝ се да стане и веднага да поднови преследването. Но Мортенсон седеше спокойно и довършваше кафето си, а тя не искаше да привлича вниманието върху себе си, като излезе и тръгне след неидентифицирания му партньор.
След около четирийсет секунди Мортенсон се изправи и отиде в тоалетната. Щом затвори вратата, Моника Фигерула скочи на крака и излезе на Кунгсгатан. Огледа се, но русият мъж бе успял да изчезне.
Изтича на пресечката със Свеавеген. Нямаше го. Беше безнадеждно.
Върна се в „Кунгсторнет“. Мортенсон също бе изчезнал.
ЕРИКА БЕРГЕР ДЪЛГО бесня, когато се върна на мястото, на две пресечки от „Гърнето на Самир“, където бе паркирала беемвето си предишната вечер.
Колата бе там. Но през нощта някой бе надупчил и четирите гуми. Проклети, гадни пикльовци, ругаеше тя. Наистина ѝ беше прекипяло.
Нямаше много възможности. Обади се на аварийната служба и обясни каква е работата. Нямаше време да остане и да ги чака, затова постави ключовете в ауспуха, така че, като дойдат, да могат да влязат в колата. После тръгна надолу към Мариаторет и замаха за такси.
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР ВЛЕЗЕ в сайта на Хакерската република и видя, че Plague се е включил. Обади му се.
– Здравей, Wasp. Как е в Салгренската болница?
– Отчайващо. Имам нужда от помощта ти.
– Хайде, бе!
– Мислех, че никога няма да поискам.
– Трябва да е сериозно.
– Йоран Мортенсон, живее във Велингбю. Трябва ми достъп до неговия компютър.
– Окей.
– Целият материал трябва да се прехвърли на Микаел Блумквист в „Милениум“.
– Добре. Ще го уредя.
– Големият брат знае телефона на Кале Блумквист, вероятно и имейла му. Ще изпратиш целия материал на един хотмейл адрес.
– Окей.
– Ако не съм на линия, Блумквист ще има нужда от помощта ти. Трябва да може да се свърже с теб.
– Хм.
– Малко е ръбат, но можеш да му се довериш.
– Хм.
– Колко искаш?
Plague помълча няколко секунди.
– Това има ли нещо общо с твоята ситуация?
– Да.
– Ще ти помогне ли?
– Да.
– Тогава е подарък от мен.
– Благодаря. Но винаги си плащам задълженията. Ще имам нужда от помощта ти до процеса. Плащам 30 000.
– Можеш ли да си го позволиш?
– Да.
– Окей.
– Мисля, че ще имаме нужда и от Тринити. Смяташ ли, че можеш да го накараш да дойде в Швеция?
– И какво ще прави?
– Онова, в което е най-добър. Ще му платя стандартното плюс разноските.
– Окей. Кого?
Тя обясни какво иска да се направи.
ДОКТОР АНДЕШ ЮНАСОН изглеждаше разтревожен, когато в петък сутринта любезно наблюдаваше явно силно раздразнения криминален инспектор Ханс Фасте от другата страна на бюрото си.
– Съжалявам – каза Андеш Юнасон.
– Не разбирам. Мислех, че Саландер е възстановена. Дойдох до Гьотеборг отчасти за да я разпитам и отчасти да подготвя нещата, за да я преместим в килия в Стокхолм, там ѝ е мястото.
– Съжалявам – отново каза доктор Андеш Юнасон. – С удоволствие бих се отървал от нея, защото в момента не преливаме от болнични места. Но…
– Да не би да симулира?
Андеш Юнасон се изсмя.
– Не вярвам да е възможно. Трябва да разбереш следното. Лисбет Саландер беше простреляна в главата. Оперирах и извадих куршум от мозъка ѝ и си беше живо чудо, че оживя. Прогнозите ѝ бяха изключително задоволителни… толкова добри, че аз и колегите ми се готвехме да я изпишем. Но вчера настъпи ясно изразено влошаване. Оплакваше се от силно главоболие и изведнъж вдигна температура, която ту се повишаваше, ту се понижаваше. Снощи имаше 38 градуса и на два пъти повръща. През нощта температурата спадна, така че сметнах това за нещо временно. Но когато тази сутрин я прегледах, беше вдигнала почти 39, което е сериозно. През деня температурата отново спадна.
– Е, кое не е наред?
– Не знам, но ако температурата ѝ се колебае така, то не е от някаква инфлуенца или нещо подобно. Точно на какво се дължи, не мога да знам, но може да е нещо просто, да е примерно алергична към някое лекарство или към нещо друго, с което е била в контакт.
Той отвори една снимка в компютъра и я показа на Ханс Фасте.
– Наредих да се направи снимка на черепа. Както виждаш, тук има една по-тъмна част, в непосредствена близост с раната от куршума. Не мога да преценя какво е. Може да е оформяне на белег във връзка със зарастването, но може да бъде и някакъв по-малък кръвоизлив. Докато изследваме какво не е наред, няма да я пусна, колкото и да е важно.