Ханс Фасте отчаяно въздъхна. Знаеше, че няма смисъл да спори с лекари, защото те имаха власт над живота и смъртта и бяха най-близките заместници на Господ Бог на земята. При всички случаи не притежаваше нито компетентност, нито знания, за да прецени колко зле е Лисбет Саландер.
– И сега какво?
– Наредил съм пълен покой и прекъсване на медицинската гимнастика, която прави заради раните в рамото и хълбока.
– Окей… трябва да се свържа с прокурор Ричард Екстрьом в Стокхолм. Това беше малка изненада. Какво да му кажа?
– Преди два дни бях готов да разреша преместване може би в края на тази седмица. Но при това положение трябва още известно време. Добре е да го подготвиш, че няма да вземам никакво решение през идната седмица и че може би ще минат още две седмици, преди да я закарате в ареста в Стокхолм. Всичко зависи от състоянието ѝ.
– Датата на процеса е определена за юли…
– Ако не се случи нещо непредвидено, ще бъде на крака навреме.
КРИМИНАЛЕН ИНСПЕКТОР ЯН БУБЛАНСКИ с подозрение разглеждаше мускулестата жена от другата страна на масата в кафенето. Седяха на тераса на Нор Меларстранд и пиеха кафе. Беше петък, 20 май, въздухът бе топъл и летен. Тя се представи като Моника Фигерула от РПС/Сек и го хвана в пет часа, точно когато си тръгваше за дома. Предложи му разговор на четири очи на чаша кафе.
Отначало Бублански се възпротиви доста грубо. Но след миг тя го погледна в очите и каза, че няма за задача да го разпитва и че той, естествено, не е длъжен да ѝ отговаря, ако не иска. Той попита за какво става дума и тя откровено обясни, че е получила от шефа си задача неофициално да си създаде представа кое е вярно и кое не е в така наречената история „Залаченко“, постепенно преименувана в история „Саландер“. Обясни също, че не е съвсем сигурно дали въобще има право да му задава въпроси и че той трябва да реши как да постъпи.
– Какво искаш да знаеш? – попита накрая Бублански.
– Кажи каквото знаеш за Лисбет Саландер, Микаел Блумквист, Гунар Бьорк и Александър Залаченко. Как се подрежда пъзелът?
Говориха повече от два часа.
Тощен ЕДКЛИНТ МИСЛИ дълго и обстойно как да продължи нататък. След петдневно разузнаване Моника Фигерула бе открила редица ясни индикации за нещо грандиозно и налудничаво в РТС/Сек. Той съзнаваше необходимостта да действа предпазливо, преди да е събрал достатъчно в торбата. При сегашната ситуация самият той се намираше в деликатно положение от конституционна гледна точка, защото нямаше право да провежда тайни оперативни разследвания, особено срещу свои колеги.
Следователно трябваше да намери формулировка, която да направи предприеманите мерки легитимни. В моменти на криза винаги можеше да се позове на полицейския си статут, защото вечен дълг на полицая е да разплита престъпления, но сега престъплението бе от толкова деликатен характер, че той най-вероятно щеше да бъде изритан, ако стъпеше накриво. Прекара петъчния ден в самотни размишления в кабинета си.
Направените справки говореха, че Драган Армански има право, колкото и невероятно да беше. Съществуваше конспирация в РПС/Сек, в която известен брой личности действаха извън или встрани от обичайните си задължения. След като е траела много години, поне от пристигането на Залаченко в Швеция през 1976-а, конспирацията трябва да е била добре организирана и наблюдавана отвисоко. А от колко високо, той нямаше никаква представа.
Надраска три имена в бележника на бюрото.
Йоран Мортенсон, лична охрана. Криминален инспектор.
Гунар Бьорк, зам.-шеф в имиграционния отдел. Починал (самоубийство?).
Алберт Шенке, шеф на канцеларията, РПС/Сек.
Моника Фигерула бе заключила, че шефът на канцеларията е дърпал конците, когато Йоран Мортенсон от „Лична охрана“ е бил уж преместен в контраразузнаването. В момента Мортенсон извършваше наблюдение над журналиста Микаел Блумквист, което нямаше нищо общо с дейността на контраразузнаването.
Към списъка трябваше да се прибавят още имена, извън РПС/Сек.
Петер Телебориан, психиатър.
Лаш Фаулсон, ключар.
От РПС/Сек бяха възложили на Петер Телебориан да бъде психиатричен консултант в няколко отделни случая в края на осемдесетте и началото на деветдесетте години. Всъщност случаите бяха три и Едклинт бе видял докладите от архива. В първия случай контраразузнаването беше разкрило руски информатор в шведската телеиндустрия и бе установило, че съществува опасност шпионинът да посегне на живота си, ако бъде разкрит. Телебориан бе извършил впечатляващо добър психиатричен анализ, който показваше, че информаторът може да се окаже двоен агент. Другите два случая, в които на Телебориан бе оказано доверие, касаеха доста по-незначителни оценки – на един служител от РПС/Сек с алкохолни проблеми и на един дипломат от африканска страна със странно сексуално поведение.