– Аз дори не съм чувал, че Швеция е приела и е издържала руски беглец от такава величина… Значи е избягал по времето на правителството на Фелдин.
– Трудно ми е да повярвам, че Фелдин би прикрил подобно нещо – каза министърът на правосъдието. – Такова бягство задължително се обявява при предаването на работата на следващото правителство.
Едклинт се прокашля.
– Буржоазното правителство сдаде на Улоф Палме. Не е тайна, че някои от моите предшественици в РПС/Сек имаха особено мнение за Палме…
– Искаш да кажеш, че някой е забравил да информира социалдемократическото правителство…
Едклинт кимна.
– Бих напомнил, че Фелдин бе на власт два мандата. И двата пъти правителството се провали. Първия път го наследи Ула Улстен с правителство на малцинството през 1979 г. После Фелдин управляваше с Народната партия. Да предположим, че в правителствената канцелария е царял известен хаос при предаването на властта. Дори е възможно такова нещо като Залаченко чисто и просто да се е крило в толкова тесен кръг, че министър-председателят Фелдин да не е знаел и затова нищо да не е предал на Палме.
– В такъв случай кой е отговорен? – попита министър-председателят.
Всички освен Моника Фигерула поклатиха глави.
– Предполагам, че това неизбежно ще изтече в средствата за масова информация – каза министър-председателят.
– Микаел Блумквист и „Милениум“ ще го публикуват. С други думи, намираме се в задънена улица.
Едклинт умишлено употреби първо лице, множествено число. Министър-председателят кимна. Осъзна сериозността на положението.
– Тогава да започнем, като ти благодарим, че дойде при мен по този въпрос така бързо. Обикновено не приемам такива спешни посещения, но министърът на правосъдието каза, че си разумен човек и че наистина трябва да се е случило нещо изключително, за да помолиш за среща извън всички нормални канали.
Едклинт леко си отдъхна. Каквото и да се случеше, гневът на министър-председателя нямаше да го достигне.
– Сега само трябва да решим как да се справим с това. Имаш ли някакви предложения?
– Може би – колебливо отвърна Едклинт.
Замълча толкова дълго, че Моника Фигерула смутено се изкашля.
– Може ли да кажа нещо?
– Моля – каза министър-председателят.
– Щом правителството не знае за тази операция, то тя е незаконна. Отговорният за случая е престъпник, тоест той или онези служители, които са надвишили правата си. Ако можем да докажем всички твърдения на Микаел Блумквист, това ще означава, че група служители в Сек са се отдали на криминална дейност. Оттук проблемът се разпада на две части.
– На какви?
– Първо, трябва да се отговори на въпроса как е могло да стане това. Чия е отговорността? Как е могло подобна конспирация да възникне в рамките на законна полицейска организация? Ще напомня, че самата аз работя за РПС/Сек и се гордея с това. Как е могло да продължи толкова дълго? Как е могло дейността да бъде прикрита и как е била финансирана?
Министър-председателят кимна.
– По тези въпроси ще се пишат книги – продължи Моника Фигерула, – но едно е ясно: трябва да е имало някакво финансиране, и то от милиони крони годишно. Погледнах бюджета на Полицията за сигурност и не намерих нищо, което може да се отнесе към „клуба Залаченко“. Но както знаеш, има скрити фондове, за които знаят шефът на канцеларията и бюджетният шеф. До информацията за тях аз нямам достъп.
Министър-председателят мрачно кимна. Защо всичко, свързано със Сепо, е такъв кошмар?
– Другата част се отнася до онези, които са замесени. Хората, които трябва да бъдат арестувани.
Министър-председателят подсвирна.
– От моя гледна точка – продължи Моника – всички тези въпроси зависят от решението, което ти лично ще вземеш в следващите минути.
Тощен Едклинт затаи дъх. Ако можеше да изрита Моника Фигерула по глезена, щеше да го направи. Тя внезапно се отказа от всякаква риторика и всъщност се осмели да твърди, че министър-председателят е лично отговорен. Той самият би стигнал до подобно заключение, но след дълги дипломатически заобикалки.
– И какво решение смяташ, че трябва да взема? – запита министър-председателят.
– Мисля, че интересите ни са общи. Работя от три години в Отдела за защита на конституцията и смятам, че това е задача от централно значение за шведската демокрация. През последните години Полицията за сигурност се изложи в конституционен план. Разбира се, не искам скандалът да обхване РПС/Сек. Важно е да се знае, че става дума за престъпна дейност, извършвана от отделни индивиди.