– Не – каза Едклинт. – Като министър-председател не можеш под никаква форма да влияеш на юридическите процедури.
– С други думи, Саландер ще трябва сама да си изиграе мача в съда – каза министърът на правосъдието. – Ако загуби процеса и обжалва пред правителството, то вече ще може да се намеси, като ѝ издейства помилване, или да нареди на кралския прокурор, ако има основания, да заведе ново дело.
После прибави още нещо.
– Но това важи само ако я осъдят на затвор. Ако бъде решено да я изпратят на психиатрично лечение, правителството не може да си мръдне пръста. Това е медицински въпрос и министър-председателят няма нужната компетентност да решава здрава ли е, или не.
В ДЕСЕТ ВЕЧЕРТА В ПЕТЪК Лисбет Саландер чу ключът да се превърта в ключалката. Мигновено изключи ръчния компютър и го пъхна под възглавницата. Когато вдигна очи, видя Андеш Юнасон да затваря вратата.
– Добър вечер, госпожице Саландер – поздрави той. – Как си тази вечер?
– Ще ми се пръсне главата и май имам температура – каза Лисбет.
– Не звучи никак добре.
Лисбет Саландер не изглеждаше особено измъчена нито от главоболие, нито от треска. Доктор Юнасон я прегледа за десет минути. Установи, че вечерта температурата силно се е покачила.
– Неприятно, че ти се случи това тъкмо когато така добре се възстановяваше през последните седмици. Поне още две седмици няма да мога да те пусна.
– Две седмици ще са достатъчно.
Той ѝ отправи дълъг поглед.
РАЗСТОЯНИЕТО МЕЖДУ ЛОНДОН и Стокхолм е, грубо пресметнато, 1800 мили, което теоретически отнема двайсет часа, ако се измине с кола. В действителност след близо двайсет часа шофиране мъжът, когото наричаха Тринити, едва стигна границата между Германия и Дания. Когато в понеделник се озова точно по средата на Йоресундсбру, небето бе покрито с графитеносиви дъждовни облаци и скоро започна да ръми. Той намали и пусна чистачките.
Тринити намираше за кошмарно да пътуваш с кола из Европа, защото цяла континентална Европа упорито караше в погрешната страна на пътя. Беше натоварил фургона си в събота сутринта, взе ферибота между Дувър и Кале, после прекоси Белгия, мина покрай Аахен, пое по аутобана на север към Хамбург и по-нататък към Дания.
Придружителят му Боб Кучето дремеше на задната седалка. Редуваха се да карат и ако не се броят няколкото едночасови спирки за хранене в крайпътни заведения, поддържаха твърдо деветдесет километра в час. Фургонът бе на осемнайсет години и не бе в състояние да предложи по-висока скорост.
Имаше по-прост начин да се придвижат между Лондон и Стокхолм, но затова пък беше доста невероятно, че някой би могъл да вкара трийсет килограма електронно оборудване в Швеция с редовен полет. Въпреки че преминаха шест национални граници, не ги спря нито един митничар или паспортен контрол. Тринити бе горещ привърженик на Европейския съюз, чиито правила опростяваха посещенията му на континента.
Тринити бе на 32 години, роден в град Брадфорд, но живеещ в Северен Лондон от дете. Формално погледнато, не беше особено образован – завършил бе професионална школа, където получи удостоверение за обучен телефонен техник, и три години след като навърши деветнайсет, работи като инсталатор за „Бритиш Телеком“.
Всъщност имаше широки теоретични познания по електронни и компютърни науки, което означаваше, че спокойно можеше да участва в научни дискусии. Би разбил който и да е професор сноб по темата. Живееше с компютри от 10-годишна възраст и за пръв път хакна компютър още на 13. Услади му се и когато стана на 16, се разви до такава степен, че се състезаваше с най-добрите в света. Имаше период, когато прекарваше всяка будна минута пред екрана на компютъра, правеше собствени програми и залагаше коварни примки в мрежата. Промъкваше се в Би Би Си, в английския Департамент по отбраната и в Скотланд Ярд. За кратко успя дори да поеме командването на британска атомна подводница, патрулираща в Северно море. За късмет Тринити принадлежеше повече към любопитните, отколкото към злонамерените компютърни мародери. Страстта му секваше в момента, когато успяваше да си осигури достъп до някой компютър и да си присвои тайните му.
Най-много си позволяваше някоя и друга шега. Например на компютъра в атомната подводница даде инструкции, когато капитанът му поиска определяне на позиция, да му каже да си изтрие задника. След този инцидент бяха проведени редица кризисни заседания в Министерството на отбраната и след като държавата съвсем сериозно заплаши да осъжда хакерите на дълги години затвор, Тринити разбра, че едва ли най-добрата идея на света е да се фукаш със знанията си.
Изучи се за телефонен техник, защото вече знаеше как функционира телефонната мрежа, установи, че е безнадеждно остаряла, и се преквалифицира в частен консултант по сигурността, който инсталира алармени системи и гарантира защита срещу взлом. За специално подбрани клиенти можеше да предложи и екстри като видеонаблюдение и телефонно подслушване.