Plague ѝ даде уеб адреса на сървъра, където се пазеше хард диска на доктор Петер Телебориан.
– Цитирам Тринити… This is some nasty shit.[37]
– ?
– Прегледай неговия хард диск.
Лисбет Саландер изключи Plague, излезе в мрежата и потърси сървъра. Следващите три часа прегледа всички папки от компютъра на Телебориан.
Намери кореспонденция между Телебориан и човек с хотмейл адрес, изпращащ закодирани имейли. След като имаше достъп до хард диска на Телебориан, нямаше проблеми да прочете кореспонденцията в прав текст. Името му беше Юнас, презиме нямаше. Юнас и Телебориан проявяваха нездрав интерес към състоянието на Саландер.
Йес… можем да докажем, че е имало конспирация.
Но онова, което наистина заинтересува Лисбет Саландер, бяха четирийсет и седем файла, съдържащи 8756 снимки с откровена детска порнография. Тя отваряше снимка след снимка и виждаше деца на 15 или на по-малко години. На някои имаше съвсем малки деца. Повечето от снимките бяха на момичета. Много от тях бяха садистични.
Намери и линкове към поне дузина потребители от чужбина, обменящи си детско порно.
Лисбет прехапа долната си устна. Иначе лицето ѝ остана безизразно.
Спомни си онези нощи, когато беше на 12 и лежеше, закопчана с колани, в стая в детската психиатрична клиника „Санкт Стефан“. Телебориан непрекъснато идваше в сумрачната стая и я наблюдаваше на светлината на нощната лампа.
Тя знаеше за вкусовете му. Той никога не я докосна, но тя винаги бе знаела за вкусовете му.
Прокле се. Трябваше да се разправи с Телебориан още преди няколко години. Но го презря и игнорира съществуването му.
Така го бе оставила да продължи.
След малко звънна на Микаел Блумквист по ICQ.
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ ПРЕКАРА нощта в жилището на Лисбет Саландер на Фискаргатан. Чак в шест и половина сутринта изключи компютъра. Заспа със снимки на жестока детска порнография в мрежата, събуди се в десет и четвърт, изстреля се от леглото на Лисбет Саландер, взе душ и поръча такси, което го взе пред „Сьодратеатър“. Спря на Биргерярлсгатан и тръгна към кафене „Мадлен“.
Соня Мудиг го чакаше пред чаша черно кафе.
– Здравей – каза Микаел.
– Много рискувам – каза тя, без да поздрави. – Ще ме уволнят и може да ме осъдят, ако някога се разбере, че се срещам с теб.
– Никой няма да го знае освен мен.
Тя изглеждаше стресирана.
– Мой колега току-що посети бившия министър-председател Турбьорн Фелдин. Отишъл е частно и работата му също виси на косъм.
– Разбирам.
– Затова искам защита на анонимността и за двама ни.
– Дори не знам за кой колега говориш.
– Ще ти кажа. Искам да обещаеш, че ще му дадеш закрила.
– Имаш думата ми.
Тя погледна часовника си.
– Бързаш ли?
– Да. Ще се срещна с мъжа ми и децата в „Щурегалерия“ след десет минути. Мъжът ми мисли, че съм на работа.
– И Бублански не знае нищо за това.
– Не.
– Окей. Ти и твоят колега сте източници и имате пълна закрила на източници на информация. И двамата. До гроб.
– Колегата ми е Йеркер Холмберг, когото срещна в Гьотеборг. Баща му е от Партията на центъра и Йеркер познава Фелдин от дете. Отиде частно да го види и да попита за Залаченко.
– Разбирам.
Внезапно сърцето на Микаел силно се разтуптя.
– Фелдин изглежда свестен мъж. Холмберг разказал за Залаченко и поискал да разбере дали Фелдин е знаел за бягството. Фелдин не му отговорил. После Холмберг разказал как подозираме, че затварянето на Лисбет Саландер в лудница е било извършено от онези, които са закриляли Залаченко. Фелдин бил много възмутен.
– Разбирам.
– Фелдин казал, че тогавашният шеф на Сепо и един колега го посетили малко след като станал министър-председател. Разказали му някаква фантастична шпионска история за руски беглец, пристигнал в Швеция. Фелдин научил, че това била най-деликатната военна тайна на Швеция… и че нищо не било от такова значение за националната сигурност.
– Окей.
– Фелдин казал, че не знае как да подходи към случая. Току-що бил станал министър-председател и правителството нямало никакъв опит. Нали социалистите държаха властта повече от четирийсет години. Казали му, че носел лична отговорност и сам трябвало да вземе решение и че ако се консултира с колегите си от правителството, Сепо няма да носи отговорност. Всичко това му се сторило безкрайно неприятно и чисто и просто не знаел какво да направи.
– Ясно.
– Накрая се видял принуден да направи онова, което предложили господата от Сепо. Издал директива Сепо единствени да се грижат за Залаченко. Обвързал се с обещание никога да не обсъжда случая с когото и да било. Фелдин дори не научил името на беглеца.