– Разбирам.
– През своя двумандатен период Фелдин, общо взето, нищо не чул повече по въпроса. Затова пък извършил нещо изключително умно. Настоял един държавен секретар да бъде запознат с тайната и да функционира като посредник между правителствената канцелария и онези, които закрилят Залаченко.
– Ясно.
– Държавният секретар се казва Бертил Й. Янерюд, днес е на 63 години и е генерален консул на Швеция в Амстердам.
– О, по дяволите!
– Когато Фелдин разбрал колко сериозно е това предварително следствие, седнал и написал писмо до Янерюд.
Соня Мудиг побутна на масата плик.
„Скъпи Бертил,
Онази тайна, която двамата криехме през моя управленски период, днес е предмет на много сериозни въпроси. Човекът, когото засяга тази тайна, е мъртъв и повече не може да му се навреди. Затова пък други хора ще пострадат.
От голямо значение е да получим отговори на въпросите, които ни интересуват.
Приносителят на това писмо работи неофициално и има моето доверие. Моля те да изслушаш неговата история и да отговориш на въпросите, които ще ти зададе.
Използвай твоята прочута способност за преценка.
ТФ.“
– В това писмо значи става дума за Йеркер Холмберг?
– Не. Холмберг помолил Фелдин да не пише име. Ясно заявил, че не знае кой ще замине за Амстердам.
– Искаш да кажеш…
– Аз и Йеркер обсъдихме нещата. Вече сме стъпили на много тънък лед и ни трябват по-скоро весла, отколкото шейна. Нямаме абсолютно никакви пълномощия да пътуваме до Амстердам и да разпитваме генералния консул. Затова трябва ти да направиш това.
Микаел сгъна писмото и започна да го пъха в джоба на сакото си, когато Соня Мудиг хвана ръката му.
– Информация за информация – каза тя. – Искаме да знаем какво ще ти разкаже Янерюд.
Микаел кимна. Соня Мудиг се изправи.
– Чакай. Ти каза, че Фелдин е бил посетен от двама души от Сепо. Единият е бил шефът. Кой е бил колегата му?
– Фелдин го е срещал само веднъж и не можал да си спомни името. На срещата не са се водили бележки. Спомня си го като слаб мъж с тънък мустак. Но бил представен като шеф на Секцията за специални анализи или нещо подобно. После Фелдин погледнал в една органиграма на Сепо, но не могъл да намери такъв отдел.
Клубът Залаченко – помисли Микаел.
Соня Мудиг отново седна. Изглежда, мереше думите си.
– Окей – каза накрая. – С риск да ме разстрелят. Има една бележка, за която нито Фелдин, нито гостите му са се сетили.
– Каква?
– Дневникът за посетители в Русенбад.
– И?
– Йеркер изиска дневника. Официално.
– И?
Соня Мудиг отново се поколеба.
– Дневникът посочва само, че министър-председателят се е срещнал с шефа на Сепо и негов колега за обсъждане на въпроси от общ характер.
– Имаше ли име?
– Да. Е. Гулберг.
Микаел усети как кръвта нахлува в главата му.
– Еверт Гулберг – каза.
Соня Мудиг бе стиснала зъби. Кимна. После се изправи и си тръгна.
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ ОСТАНА в кафене „Мадлен“, отвори анонимния си мобилен телефон и поръча билет до Амстердам. Самолетът излиташе от Арланда в 14,50. Той отиде до „Дресман“ на Кунгсгатан и си купи чиста риза и бельо, после от една аптека се снабди с четка за зъби и тоалетни принадлежности. Внимаваше да не го следят, когато изтича към автобуса за Арланда. Пристигна десет минути по-рано.
В 18,30 се регистрира в овехтял хотел в района на „Червените фенери“, само на десет минути пеша от Централната гара на Амстердам.
Трябваха му два часа да намери седалището на генералния консул на Швеция в Амстердам. Свърза се с консула по телефона към девет. Използва способността си да убеждава и подчерта, че е дошъл по много важна работа, която не търпи отлагане. Накрая консулът се предаде и се съгласи да се срещне с Микаел в десет сутринта в неделя.
После Микаел излезе и се възнагради с лека вечеря в един ресторант до хотела. Към единайсет вечерта вече спеше.
ГЕНЕРАЛНИЯТ КОНСУЛ БЕРТИЛ Й. ЯНЕРЮД не беше много разговорлив, когато предложи кафе в частното си жилище.
– Така… За какво става дума?
– Александър Залаченко. Руският беглец, който пристигнал в Швеция през 1976-а – каза Микаел и подаде бележката от Фелдин.
Янерюд изглеждаше изумен. Прочете писмото и внимателно го остави настрана.
Микаел половин час обяснява какъв е проблемът и защо Фелдин е написал писмото.
– Аз… аз не мога да обсъждам този случай – каза накрая Янерюд.
– Напротив, можеш.
– Не, мога да го обсъждам само пред конституционната комисия.
– Вероятността да го направиш е голяма. Но в писмото пише, че трябва сам да прецениш.