– Фелдин е честен човек.
– Ни най-малко не се съмнявам в това. И не съм тръгнал срещу теб или Фелдин. Не е необходимо да разкриваш и най-малката военна тайна, която евентуално е дошла от Залаченко.
– Не знам никаква тайна. Дори не знаех, че името му е Залаченко… Знаех го само по прякор.
– Какъв?
– Рубен.
– Окей.
– Но не мога да обсъждам това.
– Напротив, можеш – повтори Микаел и добави: – Работата е там, че цялата история скоро ще стане известна. И когато това се случи, медиите или ще те екзекутират, или ще те опишат като честен държавен служител, който е направил възможно най-доброто в една отвратителна ситуация. На теб Фелдин е възложил да бъдеш посредник между него и онези, които са се грижели за Залаченко. Това вече го знам.
Янерюд кимна.
– Говори тогава.
Около минута Янерюд остана мълчалив.
– Така и не получих каквато и да е информация. Бях млад… не знаех как да се справя с положението. Срещах се с тях около два пъти годишно през онези години. Научих, че Рубен… Залаченко е жив и здрав, че сътрудничи и че предоставената от него информация е безценна. Никога не научих подробности. Нямах нужда да ги знам.
Микаел чакаше.
– Беглецът бе действал в други страни, не знаеше нищо за Швеция и затова така и не се превърна в някакъв голям въпрос за политиката ни на сигурност. Един-два пъти информирах министър-председателя, но обикновено просто нямах какво да му кажа.
– Окей.
– Те винаги казваха, че с него се отнасят по обичайния начин и че предоставената от него информация се обработва от нашите обичайни канали. Какво да кажа? Когато питах какво съдържа тази информация, се усмихваха и заявяваха, че било извън моето ниво на сигурност. Чувствах се като идиот.
– Ти никога ли не помисли, че нещо не е наред с цялата аранжировка?
– Не. На аранжировката ѝ нямаше нищо. Предполагах, че Сепо знае какво прави и има необходимата рутина и опит. Но това не мога да обсъждам.
Янерюд всъщност вече обсъждаше темата от няколко минути.
– Всичко това е без значение. Единствено важно е едно.
– Кое?
– Имената на хората, с които си се срещал.
Янерюд въпросително изгледа Микаел.
– Хората, които се занимаваха със Залаченко, са надвишили всички възможни правомощия. Вършили са груба криминална дейност и трябва да станат предмет на предварително разследване. Ето защо Фелдин ме изпрати при теб. Фелдин не знае имената – ти си се срещал с тях.
Янерюд примигна и прехапа устни.
– Срещал си се с Еверт Гулберг… той им е бил тарторът.
Янерюд кимна.
– Колко пъти се срещна с него?
– Той присъстваше на всички срещи, с изключение на една. Бяха около десетина през годините на Фелдин като министър-председател.
– Къде се срещахте?
– Във фоайето на някой хотел. Най-често „Шератон“. Един път в „Амарантен“ на Кунгсхолмен и няколко пъти в ресторанта на „Континентал“.
– И кои други бяха на срещите?
Янерюд безпомощно замига.
– Беше много отдавна… не си спомням.
– Опитай.
– Имаше един… Клинтон. Като американския президент.
– Име?
– Фредрик Клинтон. С него се срещнах четири или пет пъти.
– Окей… други?
– Ханс фон Ротингер. Него познавах чрез майка ми.
– Майка ти?
– Да, майка ми познаваше семейство Фон Ротингер. Ханс фон Ротингер беше приятен човек. Докато веднъж не се появи на среща заедно с Гулберг, нямах никаква представа, че работи за Сепо.
– Не е работил – каза Микаел.
Янерюд побледня.
– Работил е за нещо, което се нарича Секция за специални анализи – каза Микаел. – Какво знаеше за тази група?
– Нищо… искам да кажа, нали те се грижеха за беглеца.
– Да. Но не е ли смешно, че ги няма никъде в структурата на Сепо?
– Това е абсурдно…
– Да, нали? Как ставаха срещите ви, те ли звъняха, или ти на тях?
– Не… часът и мястото на всяка среща се определяха на предишната.
– Какво се случваше, ако ти се наложеше да се свържеш с тях? Например, за да се промени часът на срещата или нещо такова.
– Имах телефонен номер.
– Какъв номер?
– Честно казано, наистина не помня.
– На кого звънеше на този номер?
– Не знам. Така и не го използвах.
– Добре… Следващият въпрос… на кого сдаде работата?
– Какво имаш предвид?
– Когато Фелдин си отиде. Кой зае мястото ти?
– Не знам.
– Написа ли някакъв доклад?
– Не, нали всичко беше секретно. Дори не можеше да си водя записки.
– И не посвети в историята своя заместник?
– Не.
– Какво се случи после?
– Ами… Фелдин нали си тръгна и предаде властта на Ула Улстен. Получих информация, че трябва да изчакаме до следващите избори. Тогава Фелдин бе преизбран и срещите ни се възобновиха. После дойдоха изборите през 1982-ра и социалистите спечелиха. Предполагам, че Палме е посочил някого за мой заместник. Самият аз започнах работа във Външно министерство и станах дипломат. Изпратиха ме в Египет и после в Индия.