Техниката, с която разполагаше Тринити, предполагаше, че той може да паркира фургона на Бергсгатан или в някоя от прилежащите улици и търпеливо да настройва оборудването, докато идентифицира пръстовия отпечатък – номера на мобилния телефон на прокурор Екстрьом. Тъй като не знаеше шведски, трябваше да пренасочва разговора към друг мобилен телефон в дома на Plague, който се грижеше за самото подслушване.
Пет денонощия Plague с все по-подпухнали очи изслушваше огромен брой разговори от и към полицията и околните сгради. Бе изслушал информация за престъпления от текущи разследвания, разкрил бе планирани любовни срещи и записал астрономически брой разговори, съдържащи безинтересни глупости. Късно вечерта на петия ден Тринити му изпрати сигнал, който дигиталният дисплей мигновено разпозна като мобилния номер на прокурор Екстрьом. Plague настрои параболната антена на точната честота.
Техниката на RTFS действаше главно за входящите разговори на Екстрьом. Параболата на Тринити хвана чисто и просто това, което неговият мобилен номер излъчваше в етера на Швеция.
Преди да започне да записва разговорите на Екстрьом, Тринити получи и негов гласов отпечатък, който Plague щеше да обработи.
Plague вкара дигитализирания глас на Екстрьом в програма, която се наричаше VPRS и можеше да се преведе като Voiceprint Recоgnition System[40]. Той определи около дузина обичайно използвани думи, като например „окей“ или „Саландер“. Щом получеше пет броя от една дума, те се нанасяха на карта, където се отбелязваха времето за произнасяне, дълбочината на гласа и честотният обхват, интонацията и още дузина други белези. Резултатът бе графично изображение. Сега вече Plague можеше да подслушва и изходящи разговори на прокурор Екстрьом. Антената му хващаше разговорите, в които графиката на Екстрьом се появяваше сред дузина други думи. Техниката не бе перфектна. Но все пак петдесет процента от всички разговори, провеждани от мобилния на Екстрьом в близост до полицията, се подслушваха и записваха.
Техниката имаше и един по-сериозен недостатък. Щом прокурор Екстрьом се отдалечеше от полицията, възможността да се подслушва мобилният му отпадаше, а Тринити не знаеше къде се намира, за да паркира в непосредствена близост до телефона му.
СЪС ЗАПОВЕД ОТ НАЙ-ВИСОЧАЙШЕ място Тощен Едклинт най-после можеше да създаде малък, но законен оперативен отдел. Той подбра четирима сътрудници, като съзнателно избра по-млади таланти с биография в полицията, които отскоро бяха назначени в РПС/Сек. Двама бяха от отдел „Измами“, един от финансовата полиция и един от отдел „Убийства“. Привикаха ги в кабинета на Едклинт и ги осведомиха за същността на задачата и необходимостта от пълна секретност. Едклинт подчерта, че разследването се извършва по изрично искане на министър-председателя. Моника Фигерула оглавяваше групата и управляваше следствието със силна ръка, съответстваща на външността ѝ.
Но работата вървеше бавно, най-вече защото никой не бе напълно сигурен кой или кои трябва да бъдат разследвани. Едклинт и Фигерула неведнъж претегляха възможността просто да арестуват Мортенсон и да започнат да задават въпроси. И всеки път решаваха да изчакат. Един арест щеше да разкрие, че се води разследване.
Чак във вторник, единайсет дни след срещата с министър-председателя, Моника Фигерула почука на вратата на кабинета на Едклинт.
– Мисля, че имаме нещо.
– Сядай.
– Еверт Гулберг.
– Е, и?
– Един от нашите разузнавачи е разговарял с Маркус Ерландер, който движи разследването за убийството на Залаченко. Според Ерландер РПС/Сек се е свързала с Гьотеборгската полиция само два часа след убийството и е предоставила информация за заплашителните писма на Гулберг.
– Доста бърз ход.
– Да. Прекалено бърз. РПС/Сек е изпратила по факса девет писма до полицията в Гьотеборг с обяснението, че ги е писал Гулберг. Има само един проблем в тази работа.
– Какъв?
– Две от писмата били изпратени в Министерството на правосъдието – до министъра на правосъдието и до министъра на демокрацията.
– Това вече го знам.
– Да, но писмото до министъра на демокрацията е било заведено чак на следващия ден. Пристигнало е с по-късна поща.
Едклинт се взря в Моника Фигерула. За първи път изпита истински страх, че подозренията му ще се оправдаят. Моника Фигерула безмилостно продължи.
– С други думи, РПС/Сек е изпратила по факса копие на заплашително писмо, което още не е било пристигнало.
– Боже Господи! – каза Едклинт.
– Сътрудник от „Лична охрана“ е изпратил писмата по факса.