– Кой?
– Не знам дали има нещо общо с това. Получил е писмата на бюрото си сутринта и скоро след убийството получил задача да се свърже с Гьотеборгската полиция.
– Кой му е възложил това?
– Секретарят на шефа на канцеларията.
– Боже мили, Моника… Разбираш ли какво означава това?
– Да.
– Означава, че РПС/Сек е замесена в убийството на Залаченко.
– Не непременно. Но твърдо означава, че хора вътре в РПС/Сек са знаели за убийството още преди да е било извършено. Въпросът е само кои?
– Шефът на канцеларията…
– Да. Но започвам да подозирам, че този „клуб Залаченко“ се намира извън Къщата.
– Какво искаш да кажеш?
– Мортенсон. Бил е преместен от „Лична охрана“ и работи самостоятелно. През изминалата седмица го наблюдавахме денонощно. Доколкото ни е известно, не е влизал в контакт с никой от Къщата. Получава обаждания на мобилен телефон, който не можем да подслушваме. Не знаем кой е номерът, но не е неговият собствен. Срещал се е и с онзи, русия, когото още не сме успели да идентифицираме.
Едклинт сбърчи чело. В същия миг на вратата почука Андеш Берглунд. Той беше новоназначен в новосъздадения оперативен отдел, преди бе работил във финансовата полиция.
– Мисля, че открих Еверт Гулберг – каза Берглунд.
– Влизай – каза Едклинт.
Берглунд постави рамкирана черно-бяла фотография на бюрото. Едклинт и Фигерула я разгледаха. Видяха мъж, когото и двамата веднага разпознаха. Вкарваха го през някаква врата двама внушителни цивилни полицаи. Легендарният шпионин полковник Стиг Венерстрьом.
– Тази снимка идва от издателство „Олен & Окерлунд“ и е публикувана във вестник „Виж“ през пролетта на 1964 година. Направена е във връзка с процеса, на който Венерстрьом бе осъден на доживотен затвор.
– Така значи.
– В дъното виждаш трима души. Вдясно е криминален комисар Ото Даниелсон, който всъщност залови Венерстрьом.
– Да…
– Погледни мъжа, който стои плътно вляво зад Даниелсон.
Едклинт и Фигерула видяха висок мъж с тънки мустачки и шапка. Слабо напомняше на писателя Дашиел Хамет.
– Сравни лицето с тази паспортна снимка на Гулберг. Бил е на 66 години, когато е направена.
Едклинт сви вежди.
– Не бих се заклел, че е един и същи човек…
– Но аз бих – каза Берглунд. – Обърни снимката.
Отзад имаше печат, удостоверяващ, че снимката принадлежи на издателство „Олен & Окерлунд“ и че името на фотографа е Юлиус Естхолм. Текстът бе написан с молив.
Стиг Венерстрьом, обкръжен от двама полицаи, на път към Стокхолмския градски съд. В дъното О. Даниелсон, Е. Гулберг и Х. В. Франке.
– Еверт Гулберг – каза Моника Фигерула. – Той е бил от РПС/Сек.
– Не – каза Берглунд. – Чисто технически не е бил. Поне не и когато е направена снимката.
– Смяташ ли?
– РПС/Сек е основана чак четири месеца по-късно. На тази снимка той все още е принадлежал към Тайната държавна полиция.
– Кой е Х. В. Франке? – запита Моника Фигерула.
– Ханс Вилхелм Франке – каза Едлинт. – Умря в началото на деветдесетте, но беше заместник-началник на Тайната държавна полиция в края на петдесетте и началото на шестдесетте години. Беше нещо като легенда, точно като Ото Даниелсон. Всъщност срещал съм се с него един-два пъти.
– Значи така – каза Моника Фигерула.
– Напусна РПС/Сек в края на шейсетте. Франке и П. Г. Винге така и не се разбраха и Франке беше уволнен, когато бе на 50-55 години. Започна свой бизнес.
– Свой?
– Да, стана съветник по въпросите на сигурността в частната промишленост. Имаше офис на Щуреплан, но от време на време изнасяше и лекции в РПС/Сек. Така се запознах с него.
– Разбирам. За какво се караха Франке и Винге?
– Просто не мелеха заедно. Франке се държеше малко като каубой и виждаше агенти на КГБ навсякъде, а Винге бе бюрократ от старата школа. Малко след това по ирония на съдбата и Винге беше уволнен, защото смятал, че Палме работи за КГБ.
– Хм – каза Моника Фигерула и загледа снимката, на която Гулберг и Франке стояха рамо до рамо.
– Мисля, че е време за нов разговор с министъра на правосъдието – обърна се Едклинт към нея.
– Днес излезе „Милениум“ – каза Моника Фигерула.
Едклинт ѝ хвърли остър поглед.
– Нито дума за аферата „Залаченко“ – отвърна тя.
– Това означава, че вероятно разполагаме с още един месец до следващия брой. Хубаво. Но трябва да се справим и с Блумквист. Той е като заредена ръчна граната по средата на цялата тази бъркотия.
ГЛАВА СЕДЕМНАЙСЕТА Сряда, 1 юни