МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ НЕ УСЕТИ, че има някой на стълбището, когато взе последния завой пред мансардата си на Белмансгатан 1. Часът бе седем вечерта. Спря стъписан, когато видя руса жена с къса къдрава коса да стои на най-горното стъпало. Веднага я разпозна като Моника Фигерула, РПС/Сек, от паспортната снимка, осигурена от Лоти Карим.
– Здравей, Блумквист – поздрави весело тя и затвори книга, която явно бе чела, докато е седяла на стълбите.
Микаел ѝ хвърли поглед и видя, че е на английски и е за античните божества. Вдигна очи и загледа неочакваната си посетителка. Тя се изправи. Носеше бяла лятна рокля с къси ръкави, а керемиденото ѝ кожено яке бе метнато на перилото на стълбите.
– Трябва да поговорим – каза.
Микаел Блумквист я наблюдаваше. Беше висока, по-висока от него, и впечатлението се подсилваше от това, че стоеше с две стъпала по-нагоре на стълбите. Загледа ръцете ѝ, сведе поглед към краката и разбра, че и мускулите ѝ са по-яки от неговите.
– Сигурно прекарваш поне два часа седмично в гимнастическия салон – каза той.
Тя се усмихна и извади картата си.
– Казвам се…
– Казваш се Моника Фигерула, родена си през 1969-а и живееш на Понтонергатан на Кунгсхолмен. Произхождаш от Бурленге, но си работила като полицай в Упсала. От три години работиш в РПС/Сек, в Отдела за защита на конституцията. Фанатизирана си на тема фитнес и някога си била елитна спортистка, дори си била в шведския олимпийски отбор. Какво искаш от мен?
Тя бе изненадана, но кимна и бързо дойде на себе си.
– Много добре. Значи знаеш коя съм и няма от какво да се страхуваш.
– Така ли?
– Има едни хора, които биха искали да разговарят с теб на спокойствие. Тъй като жилището и мобилният ти се подслушват, а има причина да бъдем дискретни, ме изпратиха да те поканя.
– И защо ще ходя някъде с човек от Полицията за сигурност?
Тя се поколеба.
– Ами… можеш да се отзовеш на обикновена лична покана или, ако ще се чувстваш по-добре, мога да ти сложа белезници и да те отведа.
Тя сладко се усмихна. Микаел Блумквист отвърна на усмивката ѝ.
– Виж, Блумквист… разбирам, че нямаш много причини да се доверяваш на хора от РПС/Сек. Но не всички, които работят там, са твои врагове и има много важни причини да разговаряш с тези, които ми поръчаха да те заведа.
Той изчака.
– Е, как искаш? С белезници или доброволно?
– Тази година полицията вече веднъж ме окова. Това запълни бройката ми. Къде отиваме?
Караше нов сааб 9-5 и бе паркирала зад ъгъла долу на Прюсгренд. Щом влязоха в колата, отвори мобилния си и набра някакъв номер.
– Идваме след петнайсет минути – каза.
Подсети Микаел Блумквист да затегне колана си и пое по пътя над шлюза надолу към Йостермалм. Паркира в пресечка на Артилеригатан. За секунда стоя неподвижно, загледана в него.
– Блумквист… Това е приятелска покана. Нищо не рискуваш.
Микаел Блумквист не отговори. Изчакваше с преценката си, докато не разбере за какво става дума. Тя набра кода на вратата. Взеха асансьора до четвъртия етаж и до жилище, на което стоеше името Мартинсон.
– Наехме апартамента само за тазвечерната среща – обясни тя и отвори вратата. – Вдясно, в дневната.
Първото, което Микаел видя, бе Тощен Едклинт, което не го изненада, след като Сепо бе намесена в най-висша степен в развитието на събитията, а Тощен Едклинт бе шеф на Моника Фигерула. Това, че шефът на Отдела за защита на конституцията си бе направил труда да го доведе тук, означаваше, че има нещо наистина важно.
После видя до прозореца фигура, която се обърна към него, щом влезе. Министърът на правосъдието. Което си беше изненада.
После чу звук отдясно и видя невероятно познат човек да се надига от едно кресло. Изобщо не бе разчитал, че Моника Фигерула ще го доведе на конспиративна среща с министър-председателя.
– Добър вечер, господин Блумквист – поздрави министър-председателят. – Извинявай, че те повикахме толкова спешно, но обсъдихме ситуацията и се съгласихме, че непременно трябва да разговаряме с теб. Може ли да ти предложа кафе или нещо за пиене?
Микаел се огледа. Видя столова от тъмно дърво, празни чаши от кафе и остатъци от солена торта. Сигурно са тук от няколко часа.
– Газирана вода – каза той.
Моника Фигерула му поднесе една чаша. Седнаха на диваните, а тя застана отзад.
– Позна ме, знаеше как се казвам, къде живея, къде работя и че съм фитнес наркоманка – каза Моника Фигерула.
Министър-председателят бързо погледна Тощен Едклинт и после Микаел Блумквист. Микаел внезапно осъзна, че ще говори от позиция на силата. Министър-председателят искаше нещо от него и вероятно нямаше никаква представа какво знае и какво не знае Микаел Блумквист.