Министър-председателят погледна Едклинт. След малко кимна. Микаел го прие като знак, че министър-председателят току-що е извършил закононарушение, макар и от по-академичен вид, давайки мълчаливото си съгласие да бъде разкрита част от засекретената информация.
– Това може доста лесно да се реши – каза Едклинт. – Аз разследвам самостоятелно и сам решавам кои сътрудници да привлека към следствието. Не може да бъдеш назначен, тъй като това означава, че ще бъдеш принуден да подпишеш обет за мълчание. Но мога да те ползвам като външен консултант.
ЖИВОТЪТ НА ЕРИКА БЕРГЕР бе изпълнен с безкрайни срещи и денонощна работа, след като влезе в обувките на покойния Хокан Мурандер. Внезапно се почувства неподготвена, непълноценна и невежа.
Чак в сряда вечерта, почти две седмици след като Микаел Блумквист ѝ даде папката с проучването на Хенри Кортез за председателя на управата Магнус Боргшьо, Ерика намери време да разучи проблема. Когато разтвори папката, разбра, че закъснението ѝ отчасти се дължеше и на нежеланието ѝ да се заеме със случая. Вече знаеше, че както и да постъпи, всичко ще приключи с катастрофа.
Върна се във вилата си в Салтшьобаден необикновено рано, към седем вечерта, изключи алармата в антрето и с изненада установи, че съпругът ѝ Грегер Бакман не е вкъщи. Отне ѝ малко време да си спомни, че сутринта здраво го нацелува, защото заминаваше за Париж да чете лекции, и че нямаше да се върне преди уикенда. Осъзна също, че няма представа какви щяха да бъдат тези лекции, пред кого щеше да ги изнася и кога бе станало въпрос за това.
Е, явно съм занемарила съпруга си. Почувства се като образ от книга на доктор Ричард Шварц[41] и се запита дали няма нужда от помощта на психотерапевт.
Качи се на горния етаж, пусна водата във ваната и се съблече. Взе папката с проучването със себе си и прекара следващия половин час в четене. Когато свърши, не можа да се въздържи и се усмихна. От Хенри Кортез щеше да излезе чудесен вестникар. Беше на 26 години и работеше в „Милениум“ вече четири, като бе започнал веднага щом завърши журналистическото си образование. Усети известна гордост. Цялата история за тоалетните чинии и Боргшьо носеше знака на „Милениум“ отначало докрай и всеки ред бе документиран.
Заедно с това обаче настроението ѝ се помрачи. Магнус Боргшьо беше добър човек и фактически тя го харесваше. Беше спокоен, умееше да изслушва, имаше чар и не бе претенциозен. Освен това ѝ беше шеф и работодател. Проклетият Боргшьо. Как можа да бъдеш толкова глупав!
Тя размисли известно време, опитвайки се да прецени дали имаше алтернативни положения и смекчаващи обстоятелства, но вече знаеше, че Боргшьо няма оправдание.
Постави папката с проучването на перваза на прозореца, изтегна се във ваната и започна да размишлява.
Че „Милениум“ ще публикува материала, бе ясно. Ако тя самата все още беше главен редактор, нямаше да се поколебае и за секунда и фактът, че „Милениум“ ѝ предостави историята предварително, бе жест, който показваше, че бившите ѝ колеги в най-голяма степен искат да намалят личните ѝ щети. Ако положението бе обратното – ако в СМП бяха открили подобна мръсотия за председателя на управата на „Милениум“, то тя пак нямаше да се поколебае дали да се публикува, или не.
Публикацията щеше сериозно да засегне Магнус Боргшьо. И лошото бе не само, че неговата фирма „Витавара АД“ е поръчвала тоалетни чинии от виетнамско предприятие, експлоатиращо детски труд и поради това намиращо се в черния списък на ООН, но и е използвала робска работна сила в лицето на осъдени затворници, като някои от тях сигурно бяха политически затворници. Магнус Боргшьо е знаел за тези обстоятелства и въпреки това е продължил да поръчва тоалетни чинии от „Фонг Су Индъстрис“. Алчност, равна на алчността на други гангстери капиталисти, като бившия изпълнителен директор на „Скандия“, а това не се харесваше на шведския народ.
Магнус Боргшьо, естествено, щеше да твърди, че не е знаел какво става във „Фонг Су“, но Хенри Кортез имаше отлична документация и в момента, в който Боргшьо би опитал да се хване на това хоро, щеше да бъде разобличен и като лъжец. През юни 1997 г. Магнус Боргшьо бе заминал за Виетнам, за да подпише първите договори. Тогава бе прекарал във Виетнам десет дни и между другото бе посетил фабриките на фирмата. Ако се опиташе да твърди, че не е разбрал, че повечето от работниците там са на по 12-13 години, щеше да е идиот.
Въпросът за евентуалната неосведоменост на Боргшьо отпадаше и защото Хенри Кортез можеше да докаже, че след като комисията на ООН срещу използването на детски труд бе включила „Фонг Су Индъстрис“ в черния си списък, този факт се превърна в тема на вестникарски статии. Освен това две независими една от друга организации с идеална цел срещу детския труд, сред които и престижната международна International Joint Effort Against Child Labour[42] в Лондон, бяха писали писма до фирми, работещи с „Фонг Су“. Не по-малко от седем писма са били изпратени и до „Витавара АД“. Две от тях адресирани лично до Магнус Боргшьо. Организацията в Лондон с радост бе предоставила документация на Хенри Кортез и същевременно бе посочила, че „Витавара АД“ нито веднъж не е отвърнала на писмата.