Ерика за момент помисли за Микаел Блумквист и жилището му, но си спомни, че идеята никак не е добра.
– Благодаря… но искам да си живея у дома.
– Така си и мислех. В такъв случай добре е да имаш компания за остатъка от седмицата.
– Хм…
– Нямаш ли някой познат, който да дойде живее при теб?
– Сигурно. Но не и в седем и половина вечерта, и то когато нищо чудно някой луд убиец да броди в задния двор.
Давид Русин поразмисли.
– Окей. Имаш ли нещо против компанията на сътрудник от „Милтън“? Мога да звънна и да попитам дали едно момиче, на име Сузан Линдер, е свободна тази вечер. Със сигурност няма да откаже няколко стотачки.
– Какво ще струва?
– Ще се разберете с нея. Това е извън всякакви формалности. Но Линдер е бивша полицайка. Ако ще ти бъде охрана, ще е скъпо.
Сериозният тон на Давид Русин ѝ подейства. Ерика Бергер внезапно осъзна, че той седи и трезво обмисля възможността някой да заплашва живота ѝ. Дали не преувеличаваше? Но пък защо тогава се обади в „Милтън Секюрити“ да ги моли да ѝ инсталират аларма?
– Окей. Обади ѝ се. Ще постеля в стаята за гости.
ЕДВА В ДЕВЕТ ВЕЧЕРТА Моника Фигерула и Микаел Блумквист се увиха в чаршафи, отидоха в кухнята и спретнаха студена макаронена салата с риба тон и бекон. Към вечерята пиха вода. Моника Фигерула изведнъж се разкикоти.
– Какво?
– Подозирам, че Едклинт щеше да се изненада, ако ни видеше точно сега. Не вярвам, че е имал предвид да правя секс с теб, когато ми нареди да те следя изкъсо.
– Ти започна всичко това. Трябваше да избирам дали да бъда окован, или да дойда доброволно.
– Знам. Но никак не беше трудно да бъдеш убеден.
– Може би не разбираш, но ти направо крещиш от сексапил. Кой мъж си мислиш, че може да устои на това?
– Благодаря. Но чак толкова секси не съм. Както и не правя толкова често секс.
– Хм…
– Истина е. Не скачам в леглото с много мъже. През пролетта бях с един. Но свърши.
– Защо?
– Беше сладък, но бе като в уморително състезание по канадска борба. Бях по-силната и той не го понесе.
– Окей.
– Ти такъв мъж ли си, дето да иска канадска борба с мен?
– Искаш да кажеш дали съм мъж, който има проблем с това, че си добре тренирана и физически по-силна? Не.
– Дано. Забелязах, че доста мъже се интересуват от мен, после започват да ме предизвикват и да намират различни начини да показват превъзходството си. Особено ако разберат, че съм ченге.
– Не смятам да се състезавам с теб. В моята област съм по-добър от теб. А ти си по-добра от мен в това, което правиш.
– Добре. С такова отношение може да се живее.
– Защо ме свали?
– Ами поддавам се на импулси. Ти беше такъв импулс.
– Добре. Но ти си полицайка от Сепо и си в средата на разследване, в което съм само актьор…
– Искаш да кажеш, че е непрофесионално от моя страна. Прав си. Не трябваше да го правя. И може да имам ужасни проблеми, ако се разбере. Едклинт ще бъде бесен.
– Няма да те издам.
– Благодаря.
Седяха мълчаливо известно време.
– Не знам какво ще излезе от това. Ти си мъж, който доста хойка, доколкото разбрах. Вярно ли е?
– Да. За съжаление. И за момента не си търся приятелка.
– Окей. Предупредена съм. И аз не си търся постоянен партньор. Ще бъдем ли само приятели?
– Абсолютно. Моника, няма никому да казвам, че сме били заедно. Защото може да изпадна в ужасен конфликт с колегите ти.
– Не вярвам. Едклинт е добродушен. А и наистина искаме да заковем този „клуб Залаченко“. Ако теориите ти се окажат верни, това е пълно безумие.
– Ще видим.
– Бил си и с Лисбет Саландер, нали?
Мике вдигна поглед и погледна Моника Фигерула.
– Слушай… не съм отворен дневник, който да четеш. Отношението ми към Лисбет не засяга никого.
– Тя е дъщеря на Залаченко.
– Да. И трябва да живее с това. Но тя не е Залаченко. Има огромна разлика.
– Не исках да кажа това. Просто се питах какъв е твоят ангажимент в цялата история.
– Лисбет е моя приятелка. Това стига като обяснение.
СУЗАН ЛИНДЕР ОТ „Милтън Секюрити“ носеше джинси, черно кожено яке и маратонки. Пристигна в Салтшьобаден към девет вечерта и получи инструкции от Давид Русин, след което направи обиколка из къщата. Бе въоръжена с лаптоп, палка, спрей със сълзотворен газ, белезници и четка за зъби, всичко в чанта тип „милитъри“, която разопакова в стаята за гости у Ерика Бергер. После Ерика Бергер я покани на кафе.
– Благодаря за кафето. Да не си помислиш, че съм гостенка, която трябва да развличаш по всички възможни начини. Всъщност не съм никаква гостенка. А необходимо зло, внезапно намесило се в живота ти, дори и за ден-два. Шест години работих като полицай и четири за „Милтън Секюрити“. И съм обучен телохранител.