МОНИКА ФИГЕРУЛА ПАРКИРА ДО „Нордик Лайт Хотел“, пред „Арланда Експрес“. Микаел Блумквист отвори вратата откъм шофьора минута след като бе паркирала.
– В коя кръчма са?
Микаел обясни.
– Трябва да поискам подкрепление.
– Не се тревожи. Под наблюдение са.
Моника Фигерула го погледна недоверчиво.
– И откъде знаеш, че тази среща ще се състои?
– Сори. Защита на източниците.
– Да нямате някаква проклета разузнавателна служба в „Милениум“? – избухна тя.
Микаел изглеждаше доволен. Винаги бе забавно да го начукаш на Сепо в тяхната зона.
Всъщност нямаше ни най-малка представа как стана така, че Ерика Бергер изненадващо му се обади, за да му съобщи, че Телебориан и Юнас ще се срещат. Тя нямаше поглед върху редакционната работа в „Милениум“ от 10 април. Разбира се, знаеше кой е Телебориан, но Юнас изникна през май и доколкото Микаел знаеше, Ерика дори нямаше понятие за неговото съществуване, камо ли че е предмет на разследване и в „Милениум“, и в Сепо.
В най-скоро време трябваше да проведе сериозен разговор с Ерика Бергер.
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР СИ ПОДСВИРКВАШЕ с уста и гледаше екрана на своя ръчен компютър. След разговора по мобилния на доктор Андеш Юнасон тя изтласка всички мисли за Секцията и се фокусира върху проблема на Ерика Бергер. След сериозен размисъл от групата мъже между 26 и 54-годишни зачеркна всички женени. Знаеше, че едва ли има рационален статистически и научен аргумент в основата на това ѝ решение. „Отровната писалка“ без съмнение можеше да бъде и съпруг с пет деца и куче. Можеше да е човек, работещ в охраната. Можеше дори да е жена, макар да не вярваше в това.
Чисто и просто искаше да ограничи броя на имената в списъка и след последното съкращение той бе намалял от 48 на 18. Установи, че голяма част от тези 18 бяха по-значими репортери, шефове или средни шефове на възраст 35 и отгоре. Ако не намереше нищо интересно сред тях, щеше да разшири състава.
В четири следобед влезе в домашния сайт на Хакерската република и пусна списъка на Plague. Той ѝ звънна след няколко минути.
„18 имена. Какво да ги правя?
– Поработи върху тях. Гледай на това като на упражнение.
– Окей.
– Едно от имената е на един мръсник. Намери го.
– По какви показатели?
– Трябва бързо да работиш. Утре ми дърпат шалтера. Преди това трябва да сме го намерили.
Тя обясни ситуацията с „отровната писалка“ на Ерика Бергер.
– Окей. Има ли някаква печалба в това?
Лисбет Саландер помисли за секунда.
– Да. Няма да дойда и да те подпаля.
– А иначе щеше ли?
– Плащам ти всеки път, когато те помоля да направиш нещо за мен. Това тук не е за мен. Все едно, че плащаш данъци.
– Започваш да проявяваш признаци на социална ангажираност.
– Е?
– Окей.“
Тя изпрати кодовете за достъп до редакцията на СМП и изключи ICQ-то.
ЧАСЪТ ВЕЧЕ БЕ 16,20, когато Хенри Кортез се обади.
– Започват да се раздвижват.
– Окей. Готови сме.
Мълчание.
– Разделиха се пред кръчмата. Юнас тръгна на север. Лоти следи Телебориан на юг.
Микаел вдигна пръст и посочи Юнас, който се мерна на Васагатан. Моника Фигерула кимна. След няколко секунди Микаел можа да види и Хенри Кортез. Моника Фигерула стартира колата.
– Пресича Васагатан и продължава към Кунгсгатан – каза Хенри Кортез в мобилния.
– Дръж се на разстояние да не те забележи.
– Има много народ.
Мълчание.
– Върви на север по Кунгсгатан.
– На север по Кунгсгатан – повтори Микаел.
Моника Фигерула смени скоростта и зави по Васагатан. За малко спряха на червен светофар.
– Къде сте сега? – попита Микаел, щом завиха по Кунгсгатан.
– До магазин ПУБ. Движи се бързо. Тръгва в северна посока по Дротнинггатан.
– На север, Дротнинггатан – каза Микаел.
– Окей – каза Моника Фигерула, направи неразрешен завой по „Клара Нора“ и подкара към улица „Улоф Палме“.
Зави и натисна спирачки пред сградата на Шведския индустриален съюз. Юнас пресече улица „Улоф Палме“ и тръгна нагоре към Свеавеген. Хенри Кортез го следваше от другата страна на улицата.
– Зави на изток…
– Окей. Виждаме ви и двамата.
– Завива по Холендергатан
– Ало… Кола. Червено ауди.
– Кола – каза Микаел и отбеляза номера, който Кортез набързо избърбори.
– От коя страна е паркирал? – запита Моника Фигерула.
– С лице на юг – докладва Кортез. – Излиза пред вас на улица „Улоф Палме“… сега.
Моника Фигерула вече караше и минаваше по Дротнинггатан. Натисна клаксона и размаха ръка на един-двама пешеходци, опитващи се да пресекат на червено.
– Благодаря, Хенри. Ние го поемаме оттук.