– Прекрасно.
– Смятам да спя. Ти добре ли си?
– Както винаги.“
Лисбет изключи ICQ-то. Хвърли поглед на часовника и видя, че наближава обяд. Бързо съчини съобщение, което адресира до Yahoo, „смахнатата_маса“.
„Микаел. Важно. Веднага се обади на Ерика Бергер и ѝ предай, че Петер Фредриксон е „отровната писалка“.
В момента, в който изпращаше съобщението, чу движение в коридора. Вдигна своя „Палм Тунгстен Т3“ и целуна екрана му. После изключи компютъра и го остави в нишата зад масичката до леглото ѝ.
– Здравей, Лисбет – каза адвокат Аника Джанини от вратата.
– Здравей.
– Полицията ще те вземе след малко. Нося ти дрехи. Надявам се да ти станат.
Лисбет със съмнение погледна подбора от красиви тъмни панталони и светли блузи.
ДВЕ УНИФОРМЕНИ ПОЛИЦАЙКИ от полицията в Гьотеборг отведоха Лисбет Саландер, а Аника Джанини я придружи до ареста.
Когато вървяха по коридора покрай нейната стая, Лисбет забеляза, че няколко души от персонала я гледат с откровено любопитство. Тя любезно им махна, някой ѝ отвърна. Сякаш случайно и Андеш Юнасон стоеше на рецепцията. Спогледаха се и си кимнаха. Още преди да са завили зад ъгъла, Лисбет забеляза, че Андеш Юнасон се отправя към стаята ѝ.
По време на пътуването към ареста Лисбет не размени и дума с полицайките.
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ ЗАТВОРИ своя айбук и преустанови работа в седем сутринта. Постоя малко на бюрото на Лисбет Саландер, взирайки се с празен поглед пред себе си.
После отиде в спалнята ѝ и погледна гигантското ѝ двойно легло. След малко се върна в кабинета, отвори мобилния и позвъни на Моника Фигерула.
– Здравей. Микаел е.
– О, здравей. Вече си станал?
– Току-що приключих работа и отивам да си легна. Исках само да ти звънна и да ти кажа „здрасти“.
– Мъжете, които правят това, винаги имат задни мисли.
Той се засмя.
– Блумквист, може да дойдеш и да спиш тук.
– Ще бъда скучна компания.
– Ще го понеса.
Микаел взе такси до Понтонергатан.
ЕРИКА БЕРГЕР ПРЕКАРА неделята в леглото с Грегер Бакман. Лежаха и си говореха или полуспяха. Следобед се облякоха и направиха дълга разходка до параходния мостик и из селището.
– СМП беше грешка – каза Ерика Бергер, когато се върнаха у дома.
– Не говори така. Сега е трудно, но ти го знаеше. Всичко ще се оправи, когато свикнеш с работата.
– Не е работата. С нея се справям. Отношението.
– Хм…
– Не се чувствам удобно. Но не мога да напусна само след няколко седмици работа.
Тя тъжно седна до кухненската маса и се загледа в една точка. Грегер Бакман никога не бе виждал жена си толкова отчаяна.
КРИМИНАЛЕН ИНСПЕКТОР Ханс Фасте срещна за пръв път Лисбет Саландер в дванайсет и половина в неделя, когато полицайка от Гьотеборг я въведе в стаята на Маркус Ерландер.
– Голям дявол си, едва те хванахме – каза Ханс Фасте.
Лисбет Саландер му хвърли дълъг поглед и реши, че е идиот. Не възнамеряваше да отдели и секунда на съществуването му.
– Полицейски инспектор Гунила Веринг ще те съпровожда при пътуването до Стокхолм – каза Ерландер.
– Така – каза Фасте. – Тогава да тръгваме. Има доста хора, които искат сериозно да си поговорят с теб, Саландер.
Ерландер се сбогува с Лисбет Саландер. Тя не му обърна внимание.
Бяха решили за по-просто да осъществят транспортирането на затворничката със служебна кола до Стокхолм. Гунила Веринг караше. В началото на пътуването Ханс Фасте седеше на предната седалка с глава, обърната към задната, и се опитваше да разговаря с Лисбет Саландер. Към Алингсос вратът го заболя и той се отказа.
Лисбет Саландер наблюдаваше пейзажа през прозореца. Изглежда, че Фасте въобще не съществуваше в съзнанието ѝ.
Телебориан имаше право. Тя е, мамка му, умствено изостанала – мислеше си Фасте. – Това ще променим в Стокхолм.
От време на време поглеждаше Лисбет и се опитваше да си изгради представа за жената, която бе преследвал толкова дълго. Дори Ханс Фасте изпитваше жалост, когато погледнеше слабичкото момиче. Запита се колко ли тежи. Но си спомни, че е лесбийка и че съответно не е истинска жена.
Затова пък беше възможно онова със сатанизма да е преувеличено. Тя не изглеждаше особено сатанински.
С ирония разбра, че щеше да е много по-добре да я беше арестувал за трите убийства, за които първоначално я подозираха, но действителността вече надминаваше всички очаквания. С пистолет може да се справи и слабичко момиче. А сега ставаше дума за тежък побой над членове на висшето ръководство на МК „Свавелшьо“, в какъвто без съмнение бе виновна. Имаше технически доказателства за това ѝ деяние, което тя сигурно възнамеряваше да отрече.