МОНИКА ФИГЕРУЛА СЪБУДИ Микаел Блумквист към един следобед. Седя на балкона и допрочете книгата за античните богове, докато се вслушваше в хъркането на Микаел от спалнята. Цареше мир и спокойствие. Когато влезе и го погледна, внезапно разбра, че я привлича повече, отколкото който и да е друг мъж през последните години.
Беше приятно, но и тревожно чувство. Микаел Блумквист не можеше да бъде стабилна част от нейното съществуване.
Когато Микаел стана, отидоха на Нор Меларстранд и пиха кафе. После тя го довлече у дома и правиха секс през останалата част от следобеда. Той я остави около седем вечерта. Усети липсата му в мига, в който я целуна по бузата и затвори външната врата.
КЪМ ОСЕМ ВЕЧЕРТА в неделя Сузан Линдер почука у Ерика Бергер. Не спеше там, откакто Грегер Бакман се бе завърнал, така че посещението ѝ беше частно. Няколкото денонощия, които прекара като нощен гост у Ерика, им позволиха да се сближат по време на дългите разговори в кухнята. Сузан установи, че харесва Ерика Бергер. Виждаше една отчаяна жена, която се прави, че безгрижно отива на работа, но която всъщност е ходещ чувал страх.
Сузан Линдер подозираше, че Ерика не се страхуваше само от „отровната писалка“. Но не беше лекар, а и животът и житейските проблеми на Ерика Бергер не бяха нейна работа. Затова потегли към Бергер само за да я поздрави и да попита дали всичко е наред. Намери Ерика и мъжа ѝ в лошо настроение в кухнята. Изглежда, бяха прекарали неделята в обсъждане на важни неща.
Грегер Бакман сложи кафе. Сузан Линдер бе едва от няколко минути в къщата, когато мобилният иззвъня.
ЕРИКА БЕРГЕР ОТГОВАРЯШЕ на всеки разговор през деня с нарастващо чувство на крушение.
– Бергер.
– Здрасти, Рики.
Микаел Блумквист. По дяволите! Не съм му казала, че папката на Боргшьо е изчезнала.
– Здравей, Мике.
– Саландер е преместена в ареста в Гьотеборг и утре ще бъде прехвърлена в Стокхолм.
– Разбирам.
– Тя ти е изпратила едно… едно съобщение.
– Така ли?
– Много е загадъчно.
– Какво?
– Казва, че „отровната писалка“ е Петер Фредриксон.
Ерика Бергер седя онемяла десетина секунди, докато мислите препускаха из главата ѝ. Невъзможно. Петер не е такъв. Саландер трябва да е сбъркала.
– Нещо друго?
– Не. Това е цялото съобщение. Разбираш ли за какво става дума?
– Да.
– Рики, какво общо имате ти и Лисбет? Тя ми се обади да ми каже за Телебориан и…
– Благодаря ти, Мике. После ще говорим.
Тя затвори мобилния и погледна Сузан Линдер с напълно полудели очи.
– Казвай – каза Сузан Линдер.
СУЗАН ЛИНДЕР ИЗПИТА противоречиви чувства. Ерика Бергер внезапно бе получила съобщение, че нейният редакционен секретар Петер Фредриксон е „отровната писалка“. Думите просто не ѝ стигаха, когато го разказа. После Сузан Линдер попита откъде знае, че Фредриксон е нейният сталкер.
Ерика Бергер внезапно замълча. Сузан наблюдаваше очите ѝ и видя как нещо се промени в настроението на главната редакторка. Ерика Бергер изведнъж придоби напълно объркан вид.
– Не мога да ти кажа…
– Какво значи това?
– Сузан, знам само, че Фредриксон е „отровната писалка“. Но не мога да ти кажа откъде имам информацията. Какво да правя?
– Трябва да ми кажеш, за да мога да ти помогна.
– Аз… не мога. Ти не разбираш.
Ерика Бергер се изправи и застана до кухненския прозорец с гръб към Сузан Линдер. Накрая се обърна.
– Отивам при този мръсник.
– Хайде сега, по дяволите! Никъде няма да ходиш, най-малкото в дома на човек, движен от такава омраза към теб.
Ерика Бергер изглеждаше раздвоена.
– Седни. Кажи ми какво се е случило. Микаел Блумквист се обади, нали?
Ерика кимна.
– Аз… през деня помолих един хакер да разгледа домашните компютри на персонала.
– Така значи. С други думи, виновна си в тежко компютърно престъпление. Затова не искаш да кажеш кой е хакерът.
– Обещах никога да не казвам… Това засяга и други хора. Нещо, върху което работи Микаел.
– Блумквист познава ли „отровната писалка“?
– Не, той само предаде съобщението.
Сузан Линдер наклони глава и заразглежда Ерика Бергер. Внезапно в главата ѝ се образува асоциативна верига.
Ерика Бергер. Микаел Блумквист. „Милениум“. Съмнителни полицаи, които влизат с взлом и подслушват жилището на Блумквист. Сузан Линдер наблюдава наблюдаващите. Блумквист работи като луд върху историята на Лисбет Саландер.
Че Лисбет Саландер беше демон на компютрите, бе широко известно в „Милтън Секюрити“. Никой не знаеше как е придобила уменията си и до Сузан никога не беше достигал слух, че Саландер е хакер. Но при един случай Драган Армански бе казал нещо в смисъл, че Саландер доставяла направо невероятни доклади. Хакер…