Очите на Ерика Бергер се присвиха и тя се вледени. Бе получила достатъчно количество от думата „курва“.
– Наистина ли мислиш, че на някой ще му пука от това? Наистина ли мислиш, че можеш да ме компрометираш с такива глупости? И защо, по дяволите, ми го изпращаш анонимно?
– Не е така, Боргшьо.
– Кажи тогава как е.
– Онзи, който ти е изпратил този текст анонимно, е Петер Фредриксон. Вчера бе уволнен от СМП.
– Какво говориш, мамка му?
– Дълга история. Но аз се занимавам с текста вече две седмици и се чудя как да подхвана разговор с теб.
– Ти стоиш зад този текст.
– Не съм аз. Хенри Кортез е направил проучването и е написал текста. Нямах никаква представа за това.
– И смяташ, че ще ти повярвам.
– Щом колегите ми в „Милениум“ разбраха, че ти се появяваш в текста, Микаел Блумквист спря публикуването. Обади ми се и ми даде копие. Беше от загриженост към мен. Откраднаха ми го и сега е попаднал у теб. В „Милениум“ държаха да получа шанс да разговарям с теб, преди да публикуват. Което смятат да направят в августовския брой.
– Никога преди не съм срещал по-безсъвестен журналист. Оглавяваш класацията.
– Окей. Сега, когато си прочел репортажа, може би си хвърлил око и на проучването. Кортез е направил материал, който води направо към отпечатване. Знаеш това.
– Какво, по дяволите, искаш да кажеш?
– Ако останеш председател на управата, докато „Милениум“ е под печат, това ще се отрази на СМП. Много мислих, търсейки някакъв изход, но не намирам такъв.
– Тоест?
– Трябва да си вървиш.
– Шегуваш ли се? Не съм направил нищо незаконно.
– Магнус, наистина ли не разбираш мащаба на това разкритие? Не ме карай да свиквам управата. Ще бъде доста деликатно.
– Никого няма да свикваш. Времето ти в СМП свърши.
– Сори. Само управата може да ме уволни. Така че ще трябва да я свикаш на извънредно заседание. Предлагам да е още днес следобед.
Боргшьо заобиколи бюрото и застана толкова близо, че Ерика Бергер усети дъха му.
– Бергер… имаш шанс да преживееш всичко това. Ще отидеш при проклетите си другарчета в „Милениум“ и ще се погрижиш тази история никога да не бъде отпечатана. Ако се справиш умно, може и да забравя какво си направила.
Ерика Бергер въздъхна.
– Магнус, ти просто не разбираш колко е сериозно. Нямам абсолютно никакво влияние над публикациите на „Милениум“. Този материал ще бъде публикуван, каквото и да кажа. Единственото, което ме интересува, е как това ще се отрази на СМП. Затова трябва да напуснеш.
Боргшьо сложи ръце на облегалката на стола и се наведе към нея.
– Твоите приятели в „Милениум“ може би ще размислят, като узнаят, че ще бъдеш уволнена оттук в мига, в който пуснат тези лайна.
Изправи се отново.
– Днес заминавам на среща в Норшьопинг. – Погледна я и прибави натъртено една дума: – „СвеаБюг“.
– Аха.
– Като се върна утре, да ми докладваш, че тази работа е приключила. Разбра ли?
Сложи си сакото. Ерика Бергер го наблюдаваше с присвити очи.
– Ако се справиш добре с това, може и да оцелееш в СМП. Сега изчезвай от стаята ми.
Тя стана и се върна в буркана, където седя тихо на стола си към двайсетина минути. После вдигна слушалката и помоли Андеш Холм да дойде в кабинета ѝ. Той си бе взел поука от грешките и цъфна на минутата.
– Седни.
Андеш Холм вдигна веждата си и седна.
– Е, сега пък какво съм направил? – иронично запита.
– Андеш, това е последният ми работен ден в СМП. Тръгвам си веднага. Ще поканя заместник-председателя и останалите от управата на работен обяд.
Той се взря в нея с неподправено удивление.
– Ще препоръчам теб за временно изпълняващ главен редактор.
– Какво?
– Съгласен ли си?
Андеш Холм се облегна назад в стола и загледа Ерика Бергер.
– По дяволите, никога не съм искал да бъда главен редактор.
– Знам. Но имаш достатъчно добри възможности за това. И ще минеш през трупове, за да публикуваш хубав материал. Само искам да имаш повече ум в главата си, отколкото сега.
– Какво всъщност се е случило?
– Аз имам стил, различен от твоя. Ти и аз през цялото време се караме как трябва да изглеждат нещата и никога няма да се разберем.
– Не – каза той. – Никога. Възможно е стилът ми да е старомоден.
– Не знам дали старомоден е точната дума. Ти си страхотно добър новинар, но се държиш като говедо. Напълно излишно. Но онова, за което най-вече не постигнахме съгласие, е, че ти през цялото време твърдеше, че като шеф на новините няма да позволиш на нечие лично мнение да влияе на правенето на новини.
Ерика Бергер изведнъж злобно се усмихна на Андеш Холм. Отвори чантата си и извади оригинала на материала за Боргшьо.