– А сега да изпробваме чувството ти за правене на новини. Тук имам един материал, който получихме от Хенри Кортез, сътрудник в списание „Милениум“. Решението ми е утре сутрин това да бъде топновината.
Хвърли папката на коленете на Холм.
– Ти си шефът. Ще бъде интересно дали споделяш преценката ми.
Андеш Холм отвори папката и зачете. Още на въведението очите му се разшириха. Изпъна се на стола и погледна Ерика Бергер. После сведе поглед и прочете текста от началото до края. Отвори документацията и прегледа внимателно и нея. Отне му десет минути. След това бавно остави папката.
– Това ще вдигне всичко във въздуха.
– Знам. Ето защо това е последният ми работен ден тук. „Милениум“ щеше да пусне материала в юнския брой, но Микаел Блумквист го спря. Даде ми текста, за да мога да говоря с Боргшьо, преди да публикуват.
– И?
– Боргшьо ми нареди да потуля всичко.
– Разбирам. И въпреки това смяташ да го пуснеш в СМП?
– Не. Не въпреки това. Просто няма друг изход. Ако СМП пусне материала, има шанс да излезем от всичко това с чест. Боргшьо трябва да си отиде. Което обаче означава, че и аз не мога повече да остана.
Холм седя мълчаливо две минути.
– Мамка му, Бергер… Не мислех, че си толкова яка. Никога не бих помислил, че ще го кажа, но ако имаш толкова кураж, наистина съжалявам, че ще напуснеш.
– Би могъл да спреш публикуването, но ако и ти, и аз го разпишем… Е, ще пуснеш ли материала?
– Разбира се! Все едно отнякъде ще изтече.
– Именно.
Андеш Холм се изправи и застана неуверено пред бюрото ѝ.
– Върви работи – каза Ерика Бергер.
ПОЧАКА ДА МИНАТ пет минути след излизането на Холм, преди да вдигне слушалката и да се обади на Малин Ериксон в „Милениум“.
– Здравей, Малин. Хенри Кортез наблизо ли е?
– Да. На бюрото си.
– Извикай го в стаята си и включи високоговорителя на телефона. Трябва да се посъветваме.
Хенри Кортез изникна за петнайсет секунди.
– Какво има?
– Хенри, днес извърших нещо неморално.
– Тъй ли?
– Дадох материала ти за „Витавара“ на Андеш Холм, шеф на новините тук, в СМП.
– Аха…
– Заповядах му да пусне материала в СМП утре. Твоя материал. И ти, разбира се, ще бъдеш възнаграден. Можеш да си кажеш цената.
– Ерика… какво става, по дяволите?
Тя накратко му съобщи какво се бе случило през изминалите седмици и разказа как Петер Фредриксон за малко да я унищожи.
– Мамка му! – каза Хенри Кортез.
– Знам, че това е твоят материал, Хенри. Просто нямах друг избор. Съгласен ли си?
Хенри Кортез помълча няколко секунди.
– Благодаря, че се обади, Ерика. Съгласен съм да се пусне материалът с мои бележки. Искам да кажа, ако Малин няма нищо против.
– Съгласна съм – каза Малин.
– Добре. Ще съобщите ли на Микаел? Предполагам, че още не е дошъл?
– Ще говоря с Микаел – каза Малин Ериксон. – Но, Ерика, означава ли това, че от днес си безработна?
Ерика се засмя.
– Реших да почивам до края на годината. Вярвай ми, няколкото седмици в СМП ми стигат.
– Не смятам, че трябва да планираш отпуск – каза Малин.
– Защо не?
– Можеш ли следобед да дойдеш в „Милениум“?
– Защо?
– Имам нужда от помощ. Ако искаш да се върнеш тук като главен редактор, може да започнеш от утре.
– Малин, ти си главният редактор на „Милениум“. За никой друг не може да става и дума.
– Окей. Тогава ще почнеш като редакционен секретар – засмя се Малин.
– Ти сериозно ли?
– Мамка му, Ерика, толкова ми липсваш, че ще умра. Поех работата в „Милениум“ между другото и защото имах възможността да работя с теб. И сега изведнъж ти отиде в погрешния вестник.
Ерика Бергер мълча около минута. Дори не бе успяла да размисли върху възможността да се върне в „Милениум“.
– Дали ще ме приемат обратно? – бавно попита тя.
– А ти как мислиш? Подозирам, че ще започнем с щур купон и аз ще го аранжирам лично. Ще се върнеш тъкмо за публикуването на… ти знаеш какво.
Ерика погледна часовника на бюрото си. Десет без пет. Само за час целият ѝ свят се бе преобърнал с главата надолу. Изведнъж почувства колко невероятно е копняла да изкачи отново стълбите към „Милениум“.
– Имам малко работа тук, в СМП, в следващите няколко часа. Добре ли е да намина към четири?
СУЗАН ЛИНДЕР ГЛЕДАШЕ Драган Армански право в очите, докато разказваше точно какво се бе случило през нощта. Единственото, което скри, бе внезапното ѝ откритие, че хакването на компютъра на Фредриксон бе свързано с Лисбет Саландер. Въздържа се по две причини. Отчасти защото смяташе, че ще прозвучи невероятно. И отчасти защото знаеше, че Драган Армански е дълбоко замесен в аферата „Саландер“ заедно с Микаел Блумквист.