Микаел се увери и в още нещо – всички бяха наясно, че е необходимо да се спазва най-голяма секретност. Преди две години „Халвигс“ при подобни обстоятелства бяха отпечатали книгата на Микаел Блумквист за финансиста Ханс-Ерик Венерстрьом. Знаеха, че книгите, които излизат от малкото издателство „Милениум“, предлагат нещо изключително.
След това Микаел спокойно се завърна в Стокхолм. Паркира пред жилището си на Белмансгатан и мина през апартамента, колкото да вземе чанта, в която сложи един кат дрехи, самобръсначка и четка за зъби. Продължи към моста на Ставснес във Вермдьо, където паркира и взе ферибота до Сандхамн.
За първи път от Коледа насам отиваше в хижата. Отвори капаците на прозорците да пусне свеж въздух и изпи една газирана вода. Чувстваше се изпразнен, както винаги когато приключеше работа, текстът отидеше в печатницата и нищо вече не можеше да се промени.
После прекара един час в чистене и подреждане – измете, избърса прах, изтърка душкабината, включи хладилника, смени спалното бельо горе в спалничката. Отиде до магазина на ICA и накупи всичко необходимо за един уикенд. После включи кафемашината, седна навън на верандата и изпуши една цигара. Не мислеше за нищо специално.
Малко преди пет слезе до мостика и посрещна Моника Фигерула.
– Мислех, че няма да можеш да се освободиш – каза и я целуна по бузата.
– И аз. Но казах на Едклинт, че през последните седмици съм работила всяка минута и че съм започнала да не си върша работата както трябва. Което си е чиста истина. Имам нужда от два свободни дни да заредя батериите.
– В Сандхамн?
– Не му казах къде отивам – усмихна се тя.
Моника Фигерула отдели известно време да души из простиращата се на двайсет и пет квадратни метра виличка на Микаел. Подложи на критичен преглед кухненския ъгъл, санитарния възел и спалничката, преди да кимне с одобрение. Изми се и се преоблече в тънка лятна рокля, докато Микаел изпече агнешки котлети в сос от червено вино и подреди масата на верандата. Ядоха мълчаливо, наблюдавайки потока яхти, които излизаха или се връщаха в пристанището в Сандхамн. Разделиха си бутилка вино.
– Прекрасна хижа. Тук ли водиш всичките си приятелки? – внезапно попита Моника Фигерула.
– Не всички. Само най-важните.
– Ерика Бергер била ли е тук?
– Няколко пъти.
– А Лисбет Саландер?
– Тя живя тук няколко седмици, докато пишех книгата за Венерстрьом. И преди две години прекарахме заедно коледните празници.
– Значи Бергер и Саландер са важни в твоя живот?
– Ерика е най-добрият ми приятел. Цели двайсет и пет години. А Лисбет е съвсем друга история. Тя е много специална и е най-асоциалната личност, която познавам. Може да се каже, че ми направи голямо впечатление още първия път, когато се срещнахме. Харесвам я. Тя е приятел.
– Жал ли ти е за нея?
– Не. Тя сама предизвика сума ти гадории, които се стовариха върху ѝ. Но изпитвам голяма симпатия и съпричастност към нея.
– Но не си влюбен нито в нея, нито в Бергер?
Той вдигна рамене. Моника Фигерула наблюдаваше един закъснял амиго 23 със запалени фарове, който изпърпори на път за пристанището.
– Ако е любов някой да харесва някого толкова много, то явно съм влюбен в няколко души – каза той.
– А сега и в мен?
Микаел кимна.
Моника Фигерула сбърчи вежди и го погледна.
– Това притеснява ли те? – попита той.
– Че си водил тук жени и преди? Не. Но ме притеснява, че не знам какво точно става между нас. И не мисля, че мога да имам отношения с мъж, който чука наляво и надясно…
– Няма да се извинявам за живота си.
– Впрочем предполагам, че по някакъв начин си падам по теб, защото си това, което си. С теб е лесно да се прави секс, защото няма много приказки. Освен това с теб се чувствам някак на сигурно място. Но всичко започна, защото се поддадох на налудничав импулс. Не се случва често и не го бях планирала. А сега сме на етапа, в който се оказвам една от жените, които каниш тук.
Микаел стоя известно време мълчаливо.
– Не беше нужно да идваш.
– Разбира се, че беше. О, Микаел…
– Знам.
– Нещастна съм. Не искам да се влюбвам в теб. Когато всичко свърши, много ще ме боли.
– Получих тази хижа, когато татко умря и мама се премести у дома в Норланд. Сестра ми получи жилището ни, а аз – хижата. Имам я от около двайсет и пет години.